— Преди малко ми каза, че П4 е по-стара.
— Защото във вътрешността на пирамидата се надявам да открия съкровищница на познания от предишните три Слънца. Възможно е дори там да се съдържа тайната на самото Първо Време, нещо много по-старо от познатата ни Вселена.
Йейтс започна да крачи напред-назад, неспособен да сдържи обзелото го вълнение. Раненият му крак го болеше зверски, обаче на него не му пукаше.
— Сигурен ли си в това, което току-що каза?
— Не мога да бъда напълно сигурен, докато не вляза вътре — вдигна рамене Конрад.
— Ето защо точно ние трябва да влезем първи — заключи Йейтс. — Защото не след дълго със сигурност ще се сдобием С компания.
— Открихте ли входа? — попита археологът.
— Сложил съм един екип на платформа, от която дълбаят върха на пирамидата откъм източната страна. Точно там компютърните модели ни съветват, че трябва да търсим входа. Вече сме на половината път.
— Не дълбаете, където трябва — отсече веднага Конрад.
Генералът си пое дълбоко въздух и попита:
— Добре тогава. Къде, според теб, трябва да дълбаем?
— От северната или от южната страна, въпреки че в случая с П4 лично аз бих предпочел северната. На около осемстотин метра дълбочина екипът най-вероятно ще попадне на входа към голяма шахта, която ще ни отведе до самото сърце на П4.
— Най-вероятно ли? — изсумтя Йейтс. — Значи искаш от мен да преместя екипа си на ново място само за да последвам гласа на интуицията ти?
— Виж какво, ако П4 действително е оригиналът, въз основа на който е конструирана Голямата пирамида, то тогава подозирам, че ще открием две шахти, излизащи от центъра на пирамидата към северната и южната й стена. Ако сходствата, които забелязвам, продължават да се появяват, то тогава можем да използваме тези шахти, за да се промъкнем вътре за двойно по-кратко време, отколкото ще ви трябва сега.
— И каква точно е функцията на тези шахти? Ако съществуват, разбира се.
— Нямам представа — отговори чистосърдечно Конрад. — За да съм сигурен, трябва да вляза вътре.
— Естествено — измърмори генералът.
— Доколкото разбрах, цената за допуска ми вътре е да ти кажа неща, които ти все още не знаеш — отбеляза Конрад. Интеркомът иззвъня. — Е, току-що го направих.
— Това, което ми каза, не би имало никакво значение, ако не успеем да открием тази шахта, за която ти твърдиш, че съществува — изтъкна баща му.
— Ще я откриете — настоя Конрад.
Интеркомът отново иззвъня. Вбесен от досадната настойчивост на подчинените си, генералът включи екрана. Беше О’Дел от командния център.
— Какво има? — изръмжа Йейтс.
— Получихме доклада на един от нашите разузнавателни патрули. Изглежда, че уплашените позивни на доктор Йейтс са привлекли нечие внимание. Имаме си компания.
8.
Херметизираната врата се отвори и вътре нахлу мощен порив смразяващ полярен въздух. От гъстия облак се материализира една призрачна фигура в зелен алпинистки екип. И преди обрамчената с кожи качулка да падне и ултравиолетовите очила да бъдат свалени, интуицията на Конрад вече му беше подсказала кой идва.
— Серена! — възкликна той.
Всеки човек си има своята Атлантида. Всеки човек си има някаква част от миналото или от самия себе си, която изглежда потопена и завинаги изчезнала. Неговата Атлантида се казваше Серена Сергети и ето, че сега тя най-неочаквано се бе надигнала над повърхността.
В продължение на няколко минути Серена не каза нищо — просто се усмихваше и се оглеждаше наоколо. После Нимрод заподскача край нея и близна вълнената й ръкавица. Тя веднага почеса хъскито зад ушите.
Конрад вдигна поглед към Йейтс, който стоеше мълчаливо до него и наблюдаваше. Зад Серена имаше двама военни полицаи с термоекипировка. Всички като че ли чакаха някой да заговори пръв.
Накрая Серена изрече първите си думи към Конрад от пет години насам.
— Имате ли разрешение за нея? — попита тя, като потупа Нимрод.
Конрад примигна изумено. Вероятно се бе отнесъл до такава степен, че не я бе чул правилно.
— За кого, за кучето ли?!
— Да — кимна Серена. — От 1993 година е наложена забрана за допускането на хъскита на този континент. Същото се отнася и за много други видове, които не принадлежат към естествената среда на Антарктида. Мисля, че това включва и теб, Конрад, както и приятелчетата ти тук.
Йейтс зяпна.
— Ама вие двамата познавате ли се?!
— Не се ли сещаш коя е? — обърна се към него Конрад. Това е Серена Сергети, с псевдоним „Майката Земя“, бившата най-добра лингвистка на Ватикана, а сега защитник на околната среда и официален трън в задника.
— Само ако се възприемате като задници — изчурулика весело тя и подаде ръка на Йейтс. — Генерале, на живо изглеждате много по-топлокръвен! Въобще не отговаряте на описанието, което ви направи Конрад.