Конрад усети, че в мислите си тя вече е някъде другаде. Серена не бе в състояние да види монитора на електрокардиографа, където показателите й отново скочиха.
— Виж какво, може би трябва да те върнем горе и да вземем на твое място някой по-здрав! — Помогна й да свали жиците от себе си и добави: — Не искам да ти се случи нещо лошо!
Тя го удари ядосано с рамо и изтръгна жиците от тялото си.
— Ти гледай себе си, доктор Йейтс!
Конрад се почеса по главата и се вторачи недоумяващо в нея. Накрая се обади:
— Не можеш ли да изпращаш още по-объркани сигнали?
Тя вдигна ципа на екипировката си, скочи от масата и го сряза:
— Кой от двама ни е обърканият, доктор Йейтс?
Конрад се вкамени, усещайки върху себе си погледите на Лопес, Кригел и Маркус. Израженията им бяха такива, сякаш чакаха всеки момент да видят как добрата монахиня ще срита с коляно в слабините злия археолог.
Точно тогава люкът на модула се отвори и вътре влетя леденият полярен въздух, следван от генерал Йейтс.
— Напълно си прав, генерале — обади се хладно Конрад. — Тя се оправи.
— Хубаво — кимна той. — А сега си стегнете багажа. Слизаме в П4! Екипът по проникването току-що откри твоята шахта!
13.
Горната камера
„Шахтата е около два метра широка и още толкова висока“ — помисли си Серена и се спусна в непрогледната тъмнина. Хвърляха ези-тура и тя спечели съмнителната чест да бъде първата, проникнала вътре — тоест, като не броим единадесет килограмовата, шестколесна, модифицирана сонда за проучване на Марс, която екипът бе пуснал надолу по шахтата, снабдена с вградена лампа и камера. Дистанционно управляемият робот потвърди онова, което бе предположил и Конрад — че шахтата води право към камерата в сърцето на пирамидата.
Докато стоеше на платформата, която американците бяха издигнали в северната страна на П4, загледана в отвора на шахтата, Серена усети как сърцето й се разтуптява бясно. От съзнанието й все още не можеше да излезе картината на замразеното в леда момиченце, да не говорим пък за апокалиптичния край на цяла една цивилизация.
Открай време се успокояваше с мисълта, че Битието е просто легенда, а потопът — теологична метафора. Да, доказателствата от геологичните находки определено сочеха наличието на природен катаклизъм в древността. Тя не се съмняваше, че някога е имало нещо като глобално наводнение. Но чак пък божествено наказание заради лошотията на човечеството!… Да не забравяме също така, че това бе мнението само на един човек — Мойсей.
За съжаление обаче Серена смяташе алтернативната гледна точка за още по-смущаваща — онази теория, която твърдеше, че природата се ръководи от безлични цикли, които перманентно изтриват от лицето на Земята цели животински и растителни видове според принципа на случайността. Не я харесваше, защото лишаваше от всякакъв смисъл праведното й възмущение.
Сякаш чу как светият отец й казва, че реакцията й вероятно има нещо общо със собственото й детство. Сякаш се бе видяла като дете — невинна жертва, опакована в ковчега на леда, застинала във времето, подобно на отделните части от своята личност. Или може би се дължеше на провала, с който се сблъска вярата й. Сякаш сатаната си имаше свой личен ангел-хранител — Бога. Но в такъв случай Бог щеше да се превърне в дявол — мисъл, върху която Серена предпочиташе да не разсъждава.
— Ако искаш, аз мога да тръгна първи!
Тя се извърна към Конрад. След като бяха открили неговия заден вход към пирамидата, той вече беше в стихията си — наперен и самоуверен. Погледът му недвусмислено говореше, че както винаги се е оказал прав. При това не само за П4, но и за всичко на този свят, включително и за нея самата.
Вбесена, тя просъска:
— Значи смяташ, че можеш да превеждаш и древни извънземни надписи, така ли?!
— Писменото слово е само една от множеството форми на комуникация, сестро Сергети, както вие със сигурност знаете — отвърна й саркастично той. — А и не смятам, че вътре ще намерим надписи!
— Откъде си толкова сигурен?
— Просто предчувствие — сви рамене той, а после прокара ръка по блестящата бяла повърхност на пирамидата. — Обърни внимание на перфектното напасване на облицовъчните камъни, обгръщащи цялата структура!
Дори и да имаше фини нарези, Серена не бе в състояние да ги зърне заради заслепяващото отражение на светлината.
— И защо нашите пирамиди не блестят като тази тук?
— През Средновековието са били отмъкнати за строежите на джамии — обясни археологът. — Така пирамидите са се превърнали в евтини каменни грамади. Ето, усети гладкостта!