Уорън се обърна към огромния екран на стената. На него постепенно изникна синкавото изображение на Антарктида, което той вече познаваше до болка. Но точно в центъра му, или по-точно в центъра на Източна Антарктида, се виждаше кафяво-жълтеникава точка.
— Не е ли страхотно, бе хора?! — продължи да възклицава Ларсън.
— Всемогъщи боже! Кажи ми, че това е някаква буря, а не кота нула!
Ларсън се обърна към големия екран и подсвирна весело:
— Здравейте, господин Нула! Готов ли сте да ни се разкриете?
Кафяво-жълтеникавата точка на екрана започна да се уголемява. Стъпка по стъпка, докато накрая Уорън установи, че се взира в някакъв огромен кратер в леда, а на дъното на кратера се виждат пирамиди, храмове и водни канали. При тази картина адмиралът реши, че хлапето е решило да ги направи всички на глупаци.
— Мислиш, че е много смешно, а, Ларсън?! — изръмжа заплашително той и започна да се изправя. — Я да видим дали ще се смееш толкова в карцера!
— Моля ви, сър! — намеси се Макбрайд. — Вече проверихме всичко! Гарантирам ви, че Ларсън не е подправял абсолютно нищо!
Адмиралът се закова на мястото си. Мисълта му автоматично се насочи към Грифин Йейтс. Сигурно кучият му син през цялото време е знаел за какво става въпрос.
— Искате да ми кажете, че онова, което сега ме гледа от екрана, е напълно истинско?!
Уорън дари Макбрайд с онзи свой характерен поглед, който сякаш казваше: „Не забравяй, че това яйце се пържи на твоя задник!“ — поглед, който помощникът му прие напълно спокойно.
— Внимание! — извика Ларсън.
Адмиралът отново погледна към големия екран на стената. Изображението на древния град, обграден от ледената шапка, бе изчезнало. На негово място, благодарение на енергията от резервните генератори на борда, в центъра проблясваше нещо, което приличаше на термално изображение на Слънцето насред космоса.
— Обясни ми сега какво виждам, Ларсън!
— Ядрото на земята, разбира се! Ядрото! Една нова технология, подобна на медицинските сонограми, ни дава възможност да генерираме изображения от вътрешността на планетата. Тук съм използвал последната версия на моя „Пауър Пойнт“, за да генерирам…
— Давай на въпроса! — прекъсна го нетърпеливо Уорън.
— Земята е лук, човече, лук, съставен от пластове! — започна въодушевено докторът. — На всичко отгоре е лук, който се върти, вследствие на което завихря в атмосферата над нас стотици урагани и бури. Ядрото обаче се върти напълно независимо и промените в него са в състояние да предизвикат непредставими обрати в състоянието на повърхността и близо до нея. И като ви казвам „обрати“, имам предвид значителни!
— Например мощни земетресения и гигантски приливни вълни? — обади се адмиралът.
— И то какви, човече! — въодушеви се отново Ларсън. Алберт Айнщайн, самият доктор Относителност, постулира теорията, че вследствие на натрупване на огромни количества ледени маси в полярните региони външният пласт на Земята, тоест литосферата, е подложен на периодични измествания върху астеносферата!
— Абе, какви са тези глупости, дето ги говориш?!
— Искам просто да кажа, че онова, на което сега ставаме свидетели, е известно като изместване на земната кора! Обаче вие, дървените глави от военнопромишления комплекс, обичате акронимите, затова ще ви го кажа по вашему: ИЗК!
Уорън вече го сърбяха ръцете да разбере каква трева пуши това хлапе, но си даваше сметка, че на всяка цена трябва да разбере какво произтича от тази теория.
— И какво ще направи това ИЗК?
— Е, точно тук работата наистина загрубява — отсече победоносно Ларсън. — Антарктида ще се насочи към екватора, а Северна Америка ще влезе в Арктическия кръг!
На екрана се появи ново изображение, този път на планетата Земя. Адмиралът усети, че и собствената му температура се повишава, когато видя как Антарктида се премести към центъра на земното кълбо, освободена от ледовете, а Северна Америка отиде чак горе и се вледени.
— Искаш да кажеш — обади се по някое време той, — че за нас ще е най-добре да си стоим тук и да се препичаме по плажовете на Антарктида, отколкото да се връщаме в Съединените щати, където ще ни измръзнат задниците, защото те скоро ще бъдат погребани под три километра лед?
— Бинго! — извика Торнтън Ларсън. — ИЗК може да причини различни по степен измирания на животинските видове в различните континенти, в зависимост от разнообразните промени в географските ширини. Вече съм проектирал евентуалните линии на унищожение. Ще ги наречем ЕЛУ Хей, май съставих още един акроним! Добре де, обаче да си знаете, че тези ЕЛУ изглеждат доста страховито!