На лаптопа си Ларсън начерта кръг около земното кълбо, който премина през Северния и Южния полюс. Всяко негово действие се виждаше веднага и на големия екран на стената.
— Линията на най-силното изместване минава през Северна Америка, на запад от Южна Америка, разцепва Антарктида, продължава през Югоизточна Азия, стига до Сибир, а после се връща пък в Северна Америка. Животинските и растителни видове във всички континенти, разположени по линията на най-голямото изместване или ЕЛУ, ще бъдат сполетяни от масова смърт.
— Никой не може да знае бъдещето — изрече тихо Уорън и се помести в стола си, сериозно разтревожен от увереността, с която говореше този защитник на природата. — И колко време ще му бъде необходимо на този така наречен пръстен на смъртта, за да ни изтреби до крак?
— Вярно е, че боравя само с приблизителни стойности, но дори и с тях смятам, че събитието ИЗК ще се случи най-много след два дена и ще се изчерпи след не повече от седмица!
— Цялото това унищожение само за няколко дена?! — слиса се адмиралът.
— Човече, ако вярваме на Библията, на Господ са му били необходими само шест дена, за да създаде Вселената — изтъкна назидателно ученият. — Защо на едно ИЗК да му трябват повече дни, за да я унищожи?! ИЗК е като развиваща се спирала — достигнала до критичната си точка, става неуправляема!
— Такова нещо случвало ли се е преди? — попита Уорън и се приведе към Ларсън.
— Няколко пъти — кимна ученият.
— Да не би да искаш са ми кажеш, че си бил там и си ги регистрирал всичките?
— Де да можех! — въздъхна замечтано Ларсън. — Последното такова ИЗК се е случило преди приблизително единадесет хиляди и шестстотин години, около 9600 г. пр. Хр. Геологичните данни сочат, че точно тогава мощни климатични промени са опустошили живота на почти цялата планета. Огромни ледени блокове са се разтопили, океанските нива са се вдигнали. Огромна част от големите бозайници са изчезнали. Многобройни групи хора са заприиждали към двата континента Америка. Страхотно временце е било!
— И това нещо се случва на всеки дванадесет хиляди години? Приблизително?
— Не. Случва се на всеки четиридесет и една хиляди години — отговори Ларсън, който като че ли внезапно достигна собствения си праг на издръжливост. Бензинът му свърши и той се отпусна на мястото си. — Ако трябва да бъда честен, не ни се полага ново ИЗК още тридесет хиляди години. По някакъв начин обаче цикълът е бил ускорен. Нямам представа как и защо.
Уорън също нямаше представа как и защо. Но със сигурност знаеше отговора на въпроса кой е виновен за всичко това.
— И кога по-точно ще достигнем до тази критична точка? — попита той. — За какво обратно броене говорим в този случай?
— ИЗК трябва да достигне критичната си точка утре на зазоряване — отговори Ларсън и започна да брои на пръсти. — Мамка му, ама това са по-малко от петнадесет часа! — светнаха очите му. — Една последна нощ и после всичко бум!
Адмирал Уорън се вторачи замислено в хлапето с надеждата, че ако въобще е някакъв доктор, то е доктор на невероятните глупости. В противен случай на всички им се пишеше много зле.
24.
Серена крачеше напред-назад из огромната геодезична звездна камера, очаквайки завръщането на Конрад. Нещо се беше объркало. Усещаше го дори и във въздуха. Чувстваше го и в костите си. Беше се случило нещо мащабно. Нещо изначално. Стомахът й се бунтуваше от празнота, както ставаше, когато часове наред не хапваше нищо и караше само на кафе. Защо не бе послушала интуицията си, защо не прояви по-голяма настойчивост пред Конрад?! Защо не се опита да забави генерал Йейтс още мъничко?!
Докато крачеше и обмисляше ситуацията, погледът й падна върху празния олтар в центъра на залата. Побиха я тръпки. В един кошмарен миг той се бе разтворил като дверите на ада, за да изпепели полковник Кович и да погълне генерал Йейтс.
Да, това сигурно бе някаква геотермална клапа, която е в състояние да черпи топлина от недрата на Земята и да обуздава енергията й. В крайна сметка най-високотехнологичните горивни клетки, измислени от инженерите, генерираха вторичните продукти на топлината и на водата. А тази пирамида със сигурност разполагаше и с двете.
Повече от ясно бе, че П4 следва предварително заложените й инструкции, закодирани от нейните строители които и да бяха те. И със сигурност бе предназначена да породи някакъв глобален катаклизъм, освен, ако човечеството не съумее да достигне до своя „най-благороден момент“, с който да оправдае съществуванието си.