Погледът му кацна върху нея. Остана неподвижен, вторачен мълчаливо, после каза нещо на Джамил, който се приближи до Серена, сграбчи ръката й и я изтика пред командира си. Тя се опита да овладее паниката, която започваше да я завладява, а и разбираше, че страхът няма да й бъде от полза, затова реши да се прави на хладнокръвна.
Наведе глава, но Завас хвана брадичката й и я вдигна. Тя го погледна право в тъмните очи, а той каза на английски:
— Ако ти си атлант, то тогава това тук наистина е раят. Но доколкото схващам, си американка.
Серена поклати глава и изрече тихо:
— Не, полковник. Аз съм от Рим.
Бяха му необходими няколко секунди, докато разпознае австралийския й акцент. А после тя видя, че я е познал. По лицето му се изписа широка и искрена усмивка.
— Сестро Сергети! Но това сте вие! Какво, за бога, правите тук?!
— Казвам се доктор Сергети, полковник, а що се отнася до въпроса, и аз щях да ви попитам същото — отбеляза тя и огледа войската му. — Нали не очаквате от мен да повярвам, че действате от името на Обединените нации?
Завас се усмихна. Серена разбра, че му е весело, защото изведнъж тя е започнала да задава въпросите.
— Можете да ни считате за представители на определени арабски производители на петрол, които най-много ще загубят от евентуалното откритие на алтернативни източници на енергия — отвърна спокойно той, пое деликатно ръката й и рече небрежно през рамо: — Заемай се със задачите си, Джамил!
Джамил им предостави достатъчно време да се отдалечат, след това извика нещо неразбираемо, което бе удавено в незабавен тропот и шум. Войниците бяха започнали да разопаковат оборудването. От сандъците се показаха бормашини, сеизмографи, детектори за метал, експлозиви.
Двамата стигнаха до стъпалата, които отвеждаха до желязната порта и входа на храма. Завас спря и отново я изгледа.
— Отначало не ви познах — каза той. — Отдавна не сме се виждали, а по кориците на списанията обикновено не изглеждате толкова мръсна!
— Съжалявам, че ви разочаровах.
— Нищо подобно. Смятам, че така сте много привлекателна!
Сега беше неин ред да го изгледа. Красив, проницателен, дори благороден, стига да поиска — в това бе повече от сигурна.
— И защо смятате така?
— Защото ви прави по-земна и реална — отговори той, усмихна се и я покани вътре.
Камерата беше обзаведена спартански. Маса, столове, компютри, дървен нар. Когато затвори вратата, полковникът пое раницата й и я хвърли на един стол.
— Моля, седнете!
С кавалерски жест й измъкна един стол и тя се настани. Той самият се настани в другия край на масата.
Серена реши, че няма смисъл да губят време в празни приказки.
— И какво смятате, че ще откриете там долу? — попита го тя. — Някакъв алтернативен източник на енергия?
— Не просто някакъв източник, доктор Сергети, а най-важният, постоянният източник! — отговори полковникът. — Самата легендарна сила на слънцето, която атлантите са успели да обуздаят! Да не би да си мислите, че генерал Йейтс и доктор Йейтс търсят нещо друго?!
Серена не можеше да бъде сигурна в отговора на този въпрос. Хвърли поглед към раницата си на близкия стол. Спомни си за скицата на обелиска, която бе скрила в термоса. Онова, което всъщност държеше да разбере, е защо Завас е толкова убеден, че Антарктида е Атлантида, да не говорим пък за наличието на някакъв вечен източник на енергия, скрит някъде тук.
— Значи и вие сте тук по същата причина, поради която са и те — жажда за власт! — едва-едва се усмихна тя. — Не такава е репутацията ви в Обединените нации!
— Напротив! Загрижен съм, че все по-западащите икономики на страните от Близкия изток ще позволят на все по-влиятелните молли да сеят размирици и накрая да заграбят властта!
— Очевидно не съм разбрала правилно — отбеляза тя. Вие не сте терорист. Вие просто сте патриот, който не е бил разбран правилно.
— Прекалено много се тревожите за душите на мъже като мен и доктор Йейтс — заяви полковникът. — О, да, знам всичко за него! Вероятно дори повече от вас. Ако той е все още жив, ще го открием. Вие обаче би трябвало да се питате защо се намирате в този град. Не ми излизайте с номера, че защитавате околната среда, тъй като от пристигането си насам допринесохте доста за нейното изменение!
— Добре де — усмихна се Серена и скръсти ръце. — Вие ми кажете защо съм тук!
— Тук сте, защото аз поръчах да ви извикат!
— Вие сте поръчали да ме извикат ли? — зяпна тя.
— Е, вероятно не точно вас, но някого като вас — отговори Завас. — Просто знаех, че ще имам нужда от преводач, който да ми помогне да открия светилището на Първото Слънце. Защо иначе ще подхвърлям онези трохи на Ватикана относно експедицията на Иейтс?!