Сърцето на Серена претупа. Какво искаше да каже този човек? Какво знаеше той, което тя не знаеше?
— И какво по-точно искате да ви преведа?
— Една карта.
С тези думи Завас извади някакъв пергамент и го разгъна на масата.
Серена се загледа в него и постепенно осъзна, че това е карта на града, в който се намираха в момента. Надписите обаче представляваха някакви особени йероглифи, по-ранни и от египетските. На картата съвсем ясно се открояваше Храмът на Водоносеца, както и редицата павилиони. Беше земна карта, огледален образ на небесната карта, която Конрад бе разпознал върху скиптъра.
— Открихме я преди няколко години в тайна камера под краката на Големия сфинкс в Гиза — обясни Завас. — Начертана е от древния египетски жрец Сонхис, основния източник на сведения, въз основа на които Платон прави описанието си на Атлантида. Тогава, разбира се, нямаше никакъв начин да разберем дали картата отразява истинско място, да не говорим пък за местоположението му. Или поне така беше, докато американците не откриха своята П4 в Антарктида.
— Но как американците са успели да разберат местоположението на пирамидата? — недоумяваше Серена.
— Въобще не са знаели за нея поне доколкото на мен ми е известно — отговори полковник Завас. — Към Източна Антарктида ги насочи засилената сеизмична активност. Едва когато се оказа, че под леда има нещо, на сцената излезе и Ватикана.
— Ватикана ли? — сбърчи чело Серена.
— Ватикана разполага със собствена карта на Атлантида — обясни Завас. — Първоначално е била съхранявана в Александрийската библиотека. По времето на Александър Велики. После, когато римляните окупират Египет, я открадват. По-късно, след падането на Римската империя, картата се премества в Константинопол. А когато по време на Четвъртия кръстоносен поход Константинопол бива опожарен и ограбен, картата е пренесена нелегално във Венеция. Там, през седемнадесети век, е преоткрита от един йезуитски свещеник.
Серена се разтрепери от ярост. Не беше сигурна обаче дали тази ярост е насочена към египетския полковник или по-скоро към папата, задето не й каза нищо за това.
— Не ви вярвам — изрече накрая.
— Защо иначе Рим толкова ще държи да изпрати точно вас? — изтъкна очевидното Завас. — Да не би наистина да сте повярвали, че задачата ви е да спасите девствената екосистема на Антарктида?!
— Тогава за какво? — отговори на въпроса с въпрос тя.
— За да спаси властта си. Църквата е точно толкова благородна, колкото и империалистическата американска република! Страхува се от всички божествени откровения, които биха подкопали влиянието й върху хода на човешките събития! Защото в случая става въпрос точно за това, доктор Сергети. Става въпрос за нещо, по-древно и от исляма, и от християнството, и от юдаизма. Вашите началници имат всички основания да се страхуват. А вие пък имате всички основания да не вярвате нито на тях, нито на когото и да било другиго — единствено на човека, който си направи труда да ви каже истината. Затова сега елате с мен, за да ми помогнете да открия светилището на Първото Слънце, което съдържа въпросния източник.
— А ако не го направя?
— Ще страдате, както страда и останалата част от света.
— Останалата част от света ли?
— Аха, значи не сте чули новините! — засмя се полковникът. — Станцията „Макмърдо“ е изгубила пистата си. А американският самолетоносач, който имаше заповед да наблюдава крайбрежието на континента, все още се възстановява от огромната приливна вълна, която го връхлетя, и в момента е на половината си мощност. Разузнаването ме осведоми, че американските въоръжени сили са на най-малко шестнадесет часа път оттук. И докато пристигнат, аз съм единственият властелин на Атлантида!
— А когато пристигнат?
— Вече ще бъде прекалено късно — отсече Завас и тъмните му очи проблеснаха решително. — Вече ще съм изнесъл технологията, която се намира в светилището на Първото Слънце, а световният баланс на силите ще бъде променен. Съединените щати ще бъдат изтрити от лицето на Земята — жертва на изместването на земната кора, което самите те причиниха. От друга страна обаче Атлантида ще бъде наша!
— Да не би освен военен да сте и ясновидец?
— Това е нашата съдба! — изтъкна Али Завас и се приведе усмихнато към нея. — Защото, доктор Сергети, не знам дали разбирате, но това е Обетованата земя на моя народ!
27.
Конрад смъкна ципа на униформата на инспектора от Антарктическата комисия на ООН и мрачно се вгледа в табелката върху лявото джобче на гърдите му — „Кап. Хюсеин“. Йейтс вече разполагаше с две такива униформи, без телата. Конрад можеше само да гадае как баща му се бе сдобил с тях.