Огледа камерата, в която той го беше довел. Беше пълна с компютърно оборудване, автомати М–16 и експлозиви.
— Какво е това място? — попита той.
— Оръжеен склад, на който попаднах случайно — отговори генералът, зает да тъпче раницата си с пластични експлозиви С–4. — След като вие ме изхвърлихте в оная шахта в П4 като боклук, аз се озовах тук. Изпълзях навън, дойдох на себе си и се заех да организирам всичко, което успях да открия.
— И този склад не се охранява от свинете навън, така ли?
— Вече не — отсече делово генералът.
Йейтс притежаваше удивителни инстинкти за оцеляване, които изумяваха дори и Конрад, който не само го познаваше, но самият той едва успя да остане жив през последните няколко часа. Но как, за бога, е оцелял след падането в онази шахта?! Не беше сигурен дали трябва да даде на баща си медал или ритник в задника. Генералът все още не беше изразил нито облекчение, че вижда единствения си син жив, нито пък бе казал нещо друго за неговия произход.
— Откъде си сигурен, че всичко това тук няма отново да се наводни? — попита той.
— Не съм сигурен — отговори Йейтс и провери таймерите на пластичния експлозив. — Но тази ниша е отделена от коридорите под нас. Освен това няма да се задържаме тук много дълго.
— Това вече го видях — каза Конрад и кимна по посока на издутата с пластичен експлозив раница, която генералът метна на рамо. — Значи познаваш онези типове, а?
— Обучавах командира им, полковник Завас.
— Ти си го обучавал?!
— Да. Във Военновъздушната академия на САЩ в Колорадо спрингс в края на осемдесетте. Имахме една програма за американско-египетски военен обмен — отговори генералът. — Само няколко години по-късно програмата се оказа изключително полезна — когато съюзниците започнаха да бомбардират Ирак по време на войната в Персийския залив. Един арабски пилот, който сваля два иракски бомбардировача, се превърна в безценно пропагандно средство и узакони американската кампания, превръщайки я в международна акция.
— Значи на това си го учил — да убива други араби.
— Само в мечтите си — усмихна се Йейтс. — Не. Обучавах го на истинска стратегия и тактика. На решителни действия. На начините за употреба на максимална мощ, така че накрая врагът или да бъде окончателно сразен, или да бъде безславно принуден да се предаде.
— Значи екипът инспектори на ООН е само за прикритие?
— Очевидно — кимна Йейтс. — Завас е заместил инспекторите със свои хора. Сигурно е подлъгал останалите представители и смята да обяви, че ние сме го направили. Не бих се изненадал, ако точно той е изпратил руснаците в базата и после в П4, изчаквайки ни ние да му свършим мръсната работа.
— И смяташ, че Завас е пристигнал тук с близки приятели?
— Точно така. И със значителна огнева мощ — кимна генералът. — В истинския свят неколцина терористи биха се осмелили да излязат срещу единствената световна суперсила, тоест нас. Но Антарктида е съвсем различен театър на военните действия. Няма нищо по-лесно от това да се справиш с малък американски отряд на този иначе напълно безлюден континент.
— Така е. Затова лейтенантът му уби твоето куче и отвлече Серена — отбеляза Конрад.
Веднага забеляза как вените на врата на баща му се издуват.
— И къде е сега обелискът? — попита през стиснати зъби той.
Конрад не отговори.
Йейтс му отправи един от онези свои изпепеляващи погледи, които някога го превръщаха в пихтиеста топка.
— Мамка му! Да не би да искаш да ми кажеш, че Завас не само е застрелял кучето ми, но и притежава скиптъра на Озирис?!
— Не, само казах, че е заловил Серена.
— Като че ли има някаква разлика! Отвори си очите! Нали чу какво каза госпожица „Спасете Земята“, когато бяхме още в П4? Скиптърът на Озирис принадлежи на светилището на Първото Слънце! И тя точно там ще отведе Завас!
— Очевидно не си я преценил добре.
— Мислиш с погрешната глава, сине! Нашата мисия се състои в това да не позволим на Завас да стигне до никакво оръжие или извънземна технология, която би променила световния баланс на силите! Схвана ли? Забий си го в мозъка и не го забравяй!
— Хей, тате, пък аз си мислех, че ще се задоволим само с въпроса кой съм и откъде всъщност произхождам! — не му остана длъжен Конрад.
Йейтс не отговори веднага на въпроса му. И продължи предишната си мисъл.
— Трябва да изпреварим Завас до светилището на Първото Слънце и му устроим капан, за да го изловим, ако и когато Серена го отведе там! — отсече той и потупа пълната си с пластичен експлозив раница. — Проблемът, разбира се, ще бъде в това ние да ги открием първи, преди те да са успели да открият нас! Те контролират небето и всичко на повърхността. Ние обаче контролираме подземията и затова възнамерявам да останем тук до смрачаване.