— Полковник Завас е много разочарован, че не успя да ви убеди да ни сътрудничите, доктор Сергети — заяви ухилено той. — Затова сега е мой ред.
— Това е повече от ясно. Но не е ли малко прекалено? Вече казах на Завас, че не знам къде се намира това светилище. Честна дума!
— Смел опит, доктор Сергети. Честна дума! — отбеляза Джамил и огледа иглите, ножовете в различни форми и бухалките. — Дааа! На хубави нещица ни научи вашата Инквизиция!
После бавно вдигна шестдесет сантиметрова черна бухалка. Най-неочаквано тя оживя, като светкавица. Оказа се електрошокова палка.
— Тази ми е любимата — ухили се той и размаха палката под носа й. Синя електрическа светкавица просъска между две метални жици. — Всеки удар ти подарява седемдесет и пет хиляди волта ток. След няколко изпадаш в безсъзнание. А след още няколко — отиваш при дядо боже!
— Така ли си си представял живота, Джамил?
Джамил изпсува и се опита да й разтвори челюстта.
Тя се извърна. Обаче той все пак успя да напъха електрошоковата палка в устата й. Тя едва не се задави от металните пластини, които той продължи да пъха все по-дълбоко.
— Китайците много обичат да пъхат тази пръчица в гърлото на затворника и после да я включват — отбеляза той, докато Серена се давеше. — Електричеството, което ще протече през тялото ти, ще те запрати на пода като парцал в локва от кръв, лайна и неописуема болка!
Серена усети горещите метални пластини, опрени чак до сливиците й, и простена. Обаче Джамил измъкна палката и отново натисна копчето пред очите й, така че тя да види синята искра, прелитаща между тях.
— Но пък има и други дупки, в които мога да пъхна това нещо — изкиска се той и тя несъзнателно сви крака. — Браво! — кимна той и постави бавно палката на масичката. Виждам, че ме разбираш. — После взе спринцовка и с обиграни пръсти натисна леко буталото. От иглата изскочи някаква жълтеникава течност. — А сега вече можем да започваме!
Няколко часа по-късно Серена дойде в съзнание и установи, че се намира в почти пълен мрак, осветяван само от гротескния фенер, който Джамил бе закачил на тавана — електрошоковата палка бе завързана на въженце и се поклащаше бавно, издавайки неприятни, съскащи звуци, докато проблясваше. Тя се опита да затвори очи, но съскането на палката като че ли се усили. Или може би виновни за състоянието й бяха боклуците, които й бяха инжектирали и които влияеха на сетивата й.
Постепенно почувства, че в камерата има още някой. Отвори очи и забеляза нечия издължена сянка върху стената. Извърна се бавно към входа и видя неясен силует, който прекрачваше прага.
— Конрад?
— Хубаво е да си имате мечти, доктор Сергети!
Беше полковник Завас. Серена го проследи с поглед как се отправя към масичката, където Джамил бе оставил инструментите си за мъчение.
— Уведомиха ме, че не сте проявили голямо желание за сътрудничество — отбеляза Завас, като разглеждаше играчките на подчинения си. — Имайте предвид, че едва успях да удържа Джамил да не ви изтрие окончателно паметта с тези негови химикали! Той си е животно. Където и да отиде, все създава лошо име на арабите. Трябва да знаете обаче, че повечето от нас не сме като него. Надявам се да го разберете! Вашата църква защитава свещеници, които изнасилват деца. При все тoвa вие не възнамерявате да изоставите мисията си. Аз също.
Серена предпочете да не отговаря. Полковникът огледа бавно камерата. Вниманието му бе привлечено от раницата й, хвърлена на пода. Започна да кръжи около нея, без да откъсва поглед от момичето. Вдигна я на масичката и дръпна ципа. Пръстите му заопипваха всичко, което се намираше вътре, като вадеше нещата едно по едно: таблетки за пречистване на водата, грейки, сигнална ракета… Накрая стигна и до зеления й термос. Сърцето й се сви, когато го видя как започва да върти капачката му. Примоли се той да не открие листа в импровизирания й тайник. Доколкото можеше да си даде сметка, тази скица съдържаше достатъчно информация, която да му помогне да открие и използва този неограничен източник на енергия, който се надяваше да намери в светилището на Първото Слънце.
— Знаете ли, Завас, напомняте ми на фараона от Библията — обади се най-сетне Серена.
Това като че ли го развесели. Остави термоса обратно на масичката и отбеляза:
— В такъв случай знаете, че властта ми произтича от самите богове и затова трябва да ми се подчинявате!
— Боговете на Египет вече са били побеждавани, така че нищо не пречи това да се случи пак!
— Всеки момент историята ще бъде пренаписана, доктор Сергети! Но първо трябва да открия светилището на Първото Слънце. Засега местоположението му ми убягва. Както убягва и на доктор Йейтс. О, да, той е жив! Наясно съм с този факт, защото няколко от хората ми липсват. Няма кой друг да ги е убил! Убил ги е, както уби още толкова много хора в Атлантида в егоистичния си стремеж да открие произхода на човешката цивилизация! Знам всичко за този човек. Въобще не му пука за последиците, които действията му биха имали върху правителствата, народите, та дори и върху самите терени, които разкопава. Стана добре, че успях да спася вас и скиптъра на Озирис от него.