Серена не каза нищо, защото не можеше да обори обвиненията му. Той говореше самата истина.
— Ала за разлика от безразсъдния доктор Йейтс — продължи полковникът, — аз оценявам и държа да съхраня естествената красота във всичките й форми, особено в женските. Никак няма да ми бъде приятно, ако се наложи да видя как чудовище като Джамил ви обезобразява!
— Значи вие сте просто джентълмен сред варвари — отбеляза тя.
Той впи поглед в нея:
— Виждам, че с вас се разбираме добре. Не че и католическата църква не се е прикривала зад маската на благородството и социалната благотворителност само за да подписва съглашения с дявола в удобни моменти от човешката история!
— В такъв случай вие сте герой. И по една случайност се намирате от грешната страна на историята.
— Именно! — кимна Али Завас. — Точно както фараона по време на библейския „Изход“. Просто е имал лош късмет, че управлението му е съвпаднало с избухването на вулкана на остров Тира в Средиземно море, причинило всички онези бедствия, които вие толкова удобно приписвате на Мойсеевия Бог. Не е имало никакво разделяне на Червено море. Израилтяните са пресекли Морето на тръстиките, прегазвайки през двадесет сантиметра вода. Но за колесниците на фараона тази вода е била напълно достатъчна, за да блокира колелата им!
— В такъв случай чудото е било много по-голямо, отколкото си мислех — отбеляза спокойно Серена. — Имам предвид факта, че всички войници и коне на фараона са се удавили в двадесет сантиметра вода!
Завас не остана очарован от доводите й. Въпреки сумрака в стаята тя забеляза как лицето му придоби сурово изражение.
— Историята се пише от победителите — заяви със студен тон той. — Как иначе ще обясните юдейско-християнското екзалтирано преклонение пред някакъв уж милостив и любящ Бог, който обаче съвсем безмилостно избива всички първородни деца на египтяните?!
— Можел е да избие и всички деца — парира го Серена.
— Аха, значи грешката е на фараона, така ли?!
Серена се опита да се концентрира. Дори и в това си нестабилно състояние тя си даваше сметка, че това би могъл да се окаже повратният момент в разговора й със Завас.
— Как да ви кажа… Нали знаете, че в определени моменти от човешката история всичко остава в ръцете на един мъж или една жена — започна тя. — Ной и неговия ковчег. Фараонът и израилтяните. Бог предлага на фараона божествената възможност да се превърне в най-великия освободител в историята. Обаче сърцето му се оказва упорито и арогантно. Сега отново е настъпил подобен момент. И вие може да се окажете точно този мъж!
— Или пък вие — точно тази жена — кимна той. — Къде тогава е светилището на Първото Слънце?
— Наистина не знам, повярвайте ми!
— В такъв случай аз наистина ще трябва да ви предам на Джамил, за да довърши започнатото! Нещата вече не са в моя власт. И аз си измивам ръцете от тази работа.
— Казал Пилат Понтийски.
— А аз си мислех, че съм фараонът. — Полковникът поклати глава и вдигна ръце в привидна безпомощност. Трябва ли да ме сравнявате с всеки злодей от вашето Евангелие? Хрумвала ли ви е някога вероятността точно тези злодеи да са истинските герои на човешката история, а вашите така наречени светци — само ревизионисти, съставители на угодни измислици?!
След тези думи полковник Завас се обърна и направи крачка, за да излезе от камерата, когато погледът му отново падна върху термоса с кафе на масичката.
— Защо продължавате да носите този ваш термос?
Серена не отговори. Престори се, че не го е чула. Той обаче вече бе започнал да развърта външната обвивка на термоса. Подуши кафето и се намръщи.
— Затова предпочитам чай.
Изля кафето върху каменния под и после се опита да завърти капачката обратно на мястото й. Но точно в този момент листът със скицата изпадна от тайното си скривалище.
Серена затаи дъх.
Завас вдигна листа, погледна го и се засмя на висок глас. После го навря под носа й и попита:
— Имате ли представа какво е изобразено тук?
Тя сви безпомощно рамене и отговори:
— План за намирането на скиптъра на Озирис.