— Просто ей така? — изуми се Конрад.
— Да, просто ей така. Ще подготвя останалите хеликоптери за избухване, така че Завас да не може да ни последва по въздуха. Това ще ни осигури времето, от което се нуждаем, за да го изпреварим при светилището!
Конрад се вторачи в запалката, с която генералът осветяваше своя план. Беше стара „Зипо“ с емблемата на НАСА и гравирано посвещение на Йейтс от капитан Рик Конрад — един от хората, загинали по време на тренировъчната мисия в Антарктида през 1969 и мъжът, за когото Йейтс твърдеше, че му е биологичният баща. Запалката бе реликва от дните, когато астронавтите още са пушели. Когато беше малък, често се промъкваше тайно в кабинета на баща си, за да я разглежда. Веднъж, докато си играеше с нея, едва не подпали къщата. Надяваше се, че Йейтс най-сетне ще се досети колко много момчето иска да има някакъв спомен от истинския си баща и че просто ще му я подари. Но това никога не стана.
— Мислех, че си отказал цигарите.
— Никога не се отказвам от нищо в живота си, сине — отсече генералът, затвори запалката и я подаде на Конрад.
Безкрайно изненадан, той пое старата „Зипо“ в ръка, наслаждавайки се на познатата й тежест. После я отвори, запали я и пак я изгаси.
— А какво ще стане със Серена? И с обелиска, разбира се?
— Ако Завас установи, че тя или обелискът липсват, преди ти да си открил местоположението на светилището на Първото Слънце, веднага ще тръгне по петите ни, което означава, че с мисията ни е свършено — отвърна Йейтс. — А ако се измъкнем без обелиска и добрата монахиня, ще си помисли, че сме се провалили. Докато се усети, че всъщност разполагаме с всичко, което ни трябва, вече ще сме влезли в светилището, ще сме взели онова, за което сме отишли, и ще сме му устроили капан. И тогава той ще ни поднесе на тепсия и обелиска, и Серена!
— Ако, разбира се, не я убие!
— Ти ще ме чуеш ли поне веднъж през живота си?! — извърна се ядосано към него баща му. — Нали именно тя е човекът, който ще го отведе при нас?! Повярвай ми, Завас разчита на нея! И в никакъв случай няма да допусне тя да умре, освен ако не реши, че вече няма нужда от нея.
— Това вече е добре — кимна Конрад и му подаде обратно запалката, но за негова огромна изненада баща му я отказа.
Вместо това го подкани:
— Хайде да тръгваме!
Отгоре светеха лампи, а всичко наоколо се огласяваше от тътена на спускащата се от водопадите вода. Когато Конрад зави за последен път, зърна черния силует на часовия в подножието на стъпалата, а малко по-нататък — поклащащата се в канала десантна лодка „Зодиак“.
Египтянитът пушеше цигара. Конрад направи крачка напред, но ботушът му неволно изтрака по каменната плоча.
— Ясер? — завъртя се бързо часовият.
Конрад кимна и почука по часовника си.
Часовият пусна една тлъста псувня на арабски, обърна се и се отдалечи.
Конрад го проследи как се качва по стълбите. Огледа се. Само след няколко минути часовият ще влезе в караулното и ще установи, че истинският Ясер все още е там. Но на Конрад тези минути му стигаха. Бързо хукна по стълбите към стъпалото на пирамидата.
Стълбите бяха тесни и хлъзгави от пръските на водопадите, но той стигна доста бързо до платформата. Огледа се и видя, че към него се насочва друга фигура.
— Йейтс, ти ли си? — прошепна в радиостанцията си.
— Правя кръгови движения с ръката си — отговори баща му.
Конрад едва го чу, защото ревът на водопадите заглушаваше почти всички звуци. Все пак наистина видя как фигурата в другия край върти ръката си в кръг.
— Окей — прошепна той.
— Хващай се на работа! — заповяда генералът. — И знай, че независимо как се развиват събитията, ти трябва да се придържаш към нашия план! Среща след шест минути!
След тези думи той изчезна в мрака.
Конрад се приближи към ръба на стъпалото между двата водопада и зае позиция. Камъкът под него се тресеше от мощните вибрации на падащата вода, та му беше необходимо не малко усилие, за да се задържи на крака.
Вторачи се напред и скоро откри онова, което търсеше. Там, на източния хоризонт, в миговете преди зората на пролетното равноденствие, изгряваше съзвездието Водолей. То съвпадаше перфектно с монумента, на който той бе застанал в момента. Водоносецът от Земята се взираше във Водоносеца на Небето. И слънчевият изгрев — Сияйният — маркираше точното място.
Бързо извади дигиталният геологичен изчислителен уред, който Йейтс му беше пъхнал в раницата, и започна да въвежда данните. Доколкото ставаше ясно, светилището на Първото Слънце бе погребано деветдесет градуса на юг оттук. Тези изчисления поставяха знака Х точно под реката, на приблизително триста метра дълбочина. Конрад сканира хоризонта с дигиталната си камера, за да маркира мястото.