Завас грабна радиостанцията си и излая в нея:
— Джамил! Веднага организирай хората си! Доктор Йейтс е тук!
Но Джамил не отговори.
— Джамил! — повтори полковникът и точно в този момент зад гърба му се чу изстрел.
Върху него се посипаха каменни отломки и пясък. Вдигна глава и зърна някакви светлинки на върха на стъпаловидната пирамида. Внезапно по източната стена като граната се затъркаля един от неговите хеликоптери. Завас едва успя да се скрие във входа, когато хеликоптерът се стовари на платформата и експлодира, превръщайки се в огнено кълбо.
— Скиптърът! — изкрещя той.
Втурна се към камерата, където двама от неговите войници охраняваха обелиска. Но ги завари мъртви на пода, а от обелиска нямаше и следа.
Конрад се стовари във водата в подножието на Храма на Водоносеца с такава сила, че остана без дъх. Минута по-късно обаче изплува на повърхността, едва успявайки да си поеме въздух, и разбра, че благодарение на рева на водопадите скокът му от толкова високо въобще не е бил забелязан от охраната долу.
Заплува в тъмнината към надуваемата десантна лодка, отвърза я, качи се на борда й и включи мотора. Докато войниците забележат какво става и започнат да стрелят, той вече се отдалечи на стотина метра от тях надолу по канала.
Извърна се и в далечината, на върха на Храма на Водоносеца, забеляза блясъка от експлозиите. Освен това видя, че към него бързо се приближава огромна сянка — един от хеликоптерите на Завас. Прожекторите му бяха изгасени и той се носеше ниско, буквално над главата му, като не му позволяваше да види звездите. Конрад включи мотора на максимална скорост, но пак не успя да се откопчи от него.
Хеликоптерът мина пред него, подмина го и се приземи на стотина метра напред, на брега на водния канал. Когато Конрад се приближи, видя, че някой му маха.
Беше баща му. И в ръцете си държеше скиптъра на Озирис.
— Как успя да ме откриеш? — изуми се Конрад, докато приближаваше лодката към брега.
— Следвах линията на картечния огън — отговори генералът, качвайки се на борда. — А ти откри ли местонахождението на светилището?
Конрад не му отговори, защото се бе вторачил в хеликоптера на брега.
— И какво стана с идеята ти да се вмъкнем и измъкнем незабелязани?
— Наложи се едновременно да ги разсея и да оставя на Завас някаква следа.
Конрад почувства с гърдите си така познатата от детството си болка от предателството.
— И си оставил Серена сама, нали?
— Нямах голям избор, сине, когато те видях с онази горила — отговори небрежно Йейтс. — Тогава разбрах, че планът ни пропада. Грабнах, каквото можах, и се измъкнах. И така, ти откри ли онова светилище или не? Защото Завас е бесен и е по петите ни!
Конрад отметна един мокър кичур коса от челото си и отговори:
— Открих го. Точно пред нас е.
— Браво на теб! — тупна го баща му по гърба. — Да тръгваме тогава!
Продължиха да се носят по канала, докато накрая той не ги отведе до някакъв тунел. Глобалната позиционираща система в часовника на Конрад ги насочи към малък тъмен коридор, който се разклоняваше от главния подземен тунел. В края му видяха нещо като каменна решетка.
— Това е вратата към светилището — заяви Конрад. — То е някъде там. На около триста метра по-надолу.
Оставиха лодката, като я пратиха по главния тунел, за да заблудят преследвачите си. Конрад я проследи как изчезва в мрака, а после се консултира с мултисензорния си часовник. Не им оставаше почти никакво време. Беше 5:15 часът сутринта и небето над града вече се обагряше от първите лъчи на зората.
Измъкнаха решетката и зад нея се разкри шахта, колкото да влезе един човек. Спуснаха се в нея и се озоваха в поредния лабиринт от подземни коридори, които навлизаха все по-дълбоко и по-дълбоко в земните недра. След около половин час достигнаха дълъг тъмен тунел, в края, на който се процеждаше синя светлина.
— Това е! — възкликна Конрад.
Йейтс извади фенерчето си. Лъчът му разкри врата. Веднага щом двамата преминаха под синята светлина, вратата се плъзна от само себе си и се отвори. Баща и син попаднаха в тъмна пещера. Тази камера като че ли беше най-гигантската, в която някога бяха влизали.
— Пускам сигнална ракета — заяви генералът. — Разполагаме с тридесет секунди.
Конрад заслони очи и чу как Йейтс пуска малкия цилиндър в камерата. Преброи до две, а после всичко се освети. За миг пред погледа му се разкри фантастична гледка — извисяващ се към небето обелиск, досущ като малкия от П4. Само че този бе поставен в нещо като огромен цилиндър и се възправяше най-малко на сто и петдесет метра височина. А в основата му имаше голяма ротонда, която като че бе входът към вътрешността му.