Сърцето на Сония подскочи. Дали това не беше Сери? Тя се изправи и подаде бебето на майка му.
— Покани го. Би ли отвела тази млада жена при Адрия? — Сония се обърна към майката и се усмихна. — Адрия е специалист в проблемите с недостатъчното кърма и храните заместители. Ще ми се да я познавах, когато моят син се роди. Тя ще ти помогне.
Младата жена кимна и двете с Никея излязоха от стаята. Вратата се затвори зад тях и Сония се загледа в нея в очакване на Сери. Но когато тя най-после се отвори, в стаята влезе един едър мъж. Той й изглеждаше познат и само след миг тя си спомни кой е.
— Гол, нали? — попита тя.
— Да, милейди! — отвърна той.
Сония се усмихна. От доста време никой не я беше наричал „милейди“. Всички се обръщаха към нея с „Черна магьоснице“.
— Какви новини ми носиш?
— Намерихме я — каза едрият мъж и очите му проблеснаха от вълнение. — Проследих я до мястото, където живее и сега Сери я наглежда, докато не дойдете да я вземете.
Сърцето и отново подскочи, но този път стомахът й се сви. „Няма да я взема. Ще повикам Ротан. И Регин“. Не можеше ли просто да пропусне Регин? „Не, ако отстъпничката е силна, тя ще надвие Ротан. Може би дори ще го убие. По-добре срещу нея да се изправят двама магьосници. Ох, толкова ми се иска да ида с него! Но след като разкрих пред Регин, че съм укрила от Гилдията информация за отстъпничката, то нека и той да си изцапа ръцете“.
— С колко време разполагаме? — попита тя.
Гол сви рамене.
— Не знам, но ако извадим късмет, тя ще си легне.
— Трябва да повикам помощ. В тази ситуация е по-добре да разполагаме с двама магьосници — тя взе лист хартия, надраска бързо думите „Северен квартал“ и „Сега?“ сгъна го и написа върху него името на Регин. След това приготви същото послание и до Ротан.
— Дай ги на лечителната Никея — онази, която те доведе тук.
Гол взе съобщенията и се измъкна от стаята.
Когато вратата се отвори отново, Сония очакваше да види завръщащия се Гол. Вместо това пред нея се изправи лечителната Никея. Младата жена се приближи до нея, срещна погледа й и наведе глава. Сония усети как кожата й настръхва. „Сега ще ме попита за какво става въпрос. Може би е разпознала Гол или е открила, че работи за Крадец. Едва ли ще ме смъмри, но Никея не е от хората, които премълчават неодобрението си“.
— Ъъъ… аз исках да кажа… — започна младата жена, потривайки ръце с нетипична за нея нервност.
— Да? — подтикна я Сония.
— Каквото и да правите, надявам се да е за добро! — Никея се изпъна. — Ако имате нужда от някой, който… „да ви прикрие следите“, както казват, можете да разчитате на мен. Както и на някои от другите лечители. Ако се налага да излезете, ние ще казваме на всички, че сте била тук.
Сония осъзна, че е зяпнала от изненада и бързо затвори устата си.
— И колко мислят като теб? — едва успя да попита.
— Четирима. Силия, Геджен, Кория и аз.
Развеселена, Сония прикри усмивката си.
— И вече сте го обсъдили?
Никея издържа погледа й.
— Да. Не сме сигурни какво става, ако въобще става нещо. Но всички смятаме, че сигурно е важно и сме готови да помогнем.
Сония усети как лицето й пламва.
— Благодаря ти, Никея.
Момичето сви рамене и отстъпи към вратата.
— Естествено, всички искаме да разберем какво става, стига да искате да го споделите — тя докосна дръжката и погледна с надежда магьосницата.
Сония се засмя.
— При първа възможност ще го направя.
Никея се ухили.
— Ще пусна следващия пациент.
— Благодаря ти. Отново.
Щом вратата се затвори зад лечителката, Сония се усмихна широко. „Очевидно не всички в Гилдията смятат, че съм се превърнала в някаква луда, владееща черната магия убийца“. Доверчивостта на лечителите беше трогателна. Може би все пак щеше да рискува и щеше да излезе от болницата. Щеше да е по-безопасно за Ротан и Регин. Макар засега да нямаше никакви намеци, че отстъпничката е черна магьосница, нещата щяха да станат много грозни, ако се окажеше, че е.
Освен това Сония трябваше да признае, че мисълта отново да се промъква из града заедно със Сери я изпълваше с носталгия и вълнение. Не беше честно цялото забавление да се падне на Ротан и Регин, а тя само да седи и да чака новините.