— Подозирам, че отдавна си е отишла. Според теб как трябва да постъпим сега, Сери? — попита той.
Сери го погледна изненадано. Не се случваше често магьосник да иска мнението му.
— И аз смятам, че едва ли ще я намерите в тунелите — той протегна ръка и върна тухлите на мястото им. — Ако не забележи, че сме влизали в стаята й, може да продължи да я използва за достъп до проходите. Трябва да оставим всичко така, както го намерихме. Аз ще оставя наблюдатели и ще ви съобщя, ако се върне.
— А ако забележи? — попита Регин.
— Тогава ни остава само да се надяваме, че с малко повече късмет ще я открием отново.
Регин кимна и погледна към Сония. Тя сви рамене.
— Няма какво повече да правим тук. Ако някой може да я намери отново, то това е Сери.
Сери се изпълни със задоволство, но то бързо бе заменено от тревога, че Сония може и да греши. Той бе засякъл случайно отстъпничката. Може би нямаше да е толкова лесно да я намери отново. Четиримата напуснаха бързо стаята, като се постараха да оставят всичко както си е било, след което излязоха по пътя, от който бяха дошли. Сония заключи външната врата с магия. Щом отново се озоваха на улицата, те се спогледаха, но не казаха нищо. Двамата магьосници им махнаха за довиждане и се отдалечиха. Сери и Гол се върнаха в празната къща на търговеца.
— Голямо разочарование — каза Гол.
— Да — съгласи се Сери.
— Смяташ ли, че отстъпничката ще се върне?
— Не. Не може да не е оставила нещо, което да й подскаже, че някой е навестявал убежището й.
— Какво ще правим сега?
— Ще наблюдаваме и ще се надяваме, че греша — той огледа стаята. — И ще разберем кога се очаква завръщането на собственика на това местенце. Нали не искаме да изплашим до смърт него и семейството му, когато открият Крадец в къщата си.
Надзирателят изглеждаше леко изненадан от появата на Денил и ашаки Ачати, затова се хвърли със закъснение на земята пред краката им. Изненадата му не бе породена от това, че е посетен от могъщи сачакански и киралийски магьосници. В имението очакваха да се появят те или някой друг.
— Пристигнахте по-бързо, отколкото смятахме — каза едрият мъж, когато Ачати му обясни, че търсят една избягала робиня и киралиец, облечен като роб.
— Виждали ли сте хората, които ви описах? — попита Ачати.
— Да. Преди две нощи. Единият от робите си помисли, че това са хората, за които бяхме предупредени и когато отидохме да ги разпитаме, те бяха избягали.
— Търсихте ли ги?
— Не — мъжът наведе глава. — Бяхме предупредени, че те са магьосници и че само магьосници могат да ги заловят.
— Кой ви предупреди?
— Господарят, по вестител.
— Кога пристигна вестителят?
— Един ден преди да пристигнат те двамата.
Ачати погледна към Денил и повдигна недоверчиво вежди. „Значи ако ашаки Тикако не е изпратил куриера, кой тогава го е направил? — Денил усети как сърцето му прескочи един удар. — Изменниците. Сигурно имат много добра организация, щом са успели толкова бързо да изпратят вестител до имение в провинцията“.
— Преди колко време изпратихте вестител, който да предупреди господаря ви за пристигането им тук?
— Преди две нощи — веднага, след като изчезнаха.
Ачати се обърна към Денил.
— Ако вече е тръгнал насам, ще пристигне чак след ден, дори да е предпочел да язди кон, вместо да използва карета. Боя се, че трябва да го изчакаме. Нямам право да ровя в съзнанията на чуждите роби.
— А имате ли право да ги разпитвате? — попита Денил.
Магьосникът се намръщи.
— Няма обичай или закон, които да ми попречат. Или пък на вас.
— Тогава нека ги разпитаме.
Ачати се усмихна.
— Да го направим по вашия начин? Защо не? — той се засмя. — Ако нямате нищо против, бих искал да ви наблюдавам и да се уча от нас. Не знам какви въпроси да задам, които да прилъжат роба да разкрие повече, отколкото би искал да разбера.
— Всъщност няма никакво прилъгване — увери го Денил. — Кого искате да разпитам пръв?
— Този мъж и всички други, които са видели Лоркин и Тивара. А най-вече робът, който ги е забелязал и си е помислил, че това са хората, за които са били предупредени. — Денил извади бележника си и погледна надзирателя. — Трябва ми само една стая — нищо луксозно, където да мога да ги разпитвам сам, без да чуват останалите.