— Искате да поговоря с него? — предположи Сония.
— Да. Но… — Регин се намръщи. — Информаторът ми не е сигурен за точното време. Страхувам се, че може да е твърде скоро. Може би дори още днес. Те споменаха нещо за възползване от това, че вниманието на Гилдията е отвлечено. Днес не съм виждал нито един от онези, които подозирам, че са замесени.
Тя го погледна.
— Трябва да се върна на Изслушването, лорд Регин.
— Разбира се. Но… — той се намръщи. — Ако поговорите с него при първа възможност, мисля… мисля, че ще се вслуша в думите ви.
— Ще го направя — каза му тя. — Но сега по-добре да се връщам в залата. Не трябва да чакам Разпоредителя Оусън да чака.
Ъгълчетата на устата му се извиха нагоре, но погледът му продължи да е напрегнат. Сония се обърна и бързо излезе от стаята в коридора, където останалите ученици отново замръзнаха по местата си и не успяха да се съвземат навреме, за да се поклонят, когато тя минаваше покрай тях. Щом се скри от погледите ми, тя се затича, като забавяше ход единствено при влизането си в друг коридор, за да не се сблъска с някого. Най-накрая се появи в Голямата зала. За нейно облекчение Денил и Лоркин стояха пред Заседателната зала и все още чакаха да бъдат извикани вътре.
Последва мъчително чакане. Сония не искаше да засили неудобството на сина си, като се присъедини към него и Денил. Нито пък бе уместно да разговаря с бившите посланици и търговеца, които се бяха събрали в групичка. Никой от тълпата като че ли нямаше желание да се приближи до нея, а и тя не видя нито един познат, който да приеме компанията й. Пендъл не беше сред магьосниците. Значи просто щеше да стои сама и да чака.
След няколко тягостни минути вратата на Заседателната зала се отвори. Сония с облекчение видя как Оусън махва с ръка на Лоркин и Денил да влязат. После погледна към нея и й кимна. За пръв път лицето му не изглеждаше студено и резервирано. В очите му като че ли проблесна съчувствие.
„Ох, ох. Това означава ли, че са отхвърлили протеста ми?“.
Стомахът й се сви. След това пулсът й се ускори. Докато вървеше покрай тълпата към залата, тя се опита да запази безстрастно изражение на лицето. Щом се озова вътре, тя не се сдържа и огледа лицата на Висшите магове. Набръчканото лице на Винара изглеждаше виновно. Пийкин се мръщеше неуверено, но Гарел изглеждаше самодоволен. Стомахът й се сви още повече.
Когато вдигна глава, тя срещна погледа на Болкан. Лицето му бе абсолютно безизразно. Но Калън… Калън изглеждаше раздразнен. Изпълни я надежда.
После погледна към Ротан и сърцето й спря. Той знаеше, че тя умее да го чете като разтворена книга, затова не се опитваше да крие нищо. В очите му бликаше извинение и той клатеше глава.
— Черна магьоснице Сония, Висшите магове обмислиха внимателно възражението ви. Те не откриха сериозни доказателства, че лорд Лоркин ще се намира в сериозна опасност, ако влезе в Сачака, стига да остане под защитата на лорд Денил и Дома на Гилдията и да избягва да споменава ненужно кои са родителите му. Приемате ли решението ни?
Тя погледна към Оусън, пое си дълбоко дъх, опита се да прикрие бушуващите в гърдите й чувства и кимна.
— Да.
— Тогава слагам край на това Изслушване.
В първия момент Лоркин не можа да повярва, след което внезапно му се прииска да нададе едно силно „Юху!“. Но това нямаше да е уместно в строгия интериор на Заседателната зала и нямаше и да е честно спрямо майка му. Както винаги, тя почти не разкриваше мислите или чувствата си. Нямаше представа как успява да го постигне. Чрез дългогодишна практика? Лоркин се надяваше, че един ден ще наследи тази й способност. Но въпреки това той успя да забележи леки намеци, които останалите пропускаха. Едва забележимото отпускане на раменете й. Колебанието, преди да отговори на последния въпрос на Оусън. Когато се приближи до него, той видя колко са разширени зениците й. Но от гняв или от страх?
— Не се притеснявай за Лоркин — каза й тихо Денил. — Аз ще се погрижа нищо да не му се случи. Обещавам ти.
Тя го погледна и присви очи.
— Ще те държа отговорен, ако не спазиш обещанието си.
Денил видимо потрепна.
— Знам.
— А ти — рече тя и впи очи в Лоркин. — По-добре внимавай! Ако някой сачаканец те убие, докато спиш, ще те намеря и ще те накарам да признаеш, че си сбъркал.
Лек намек за усмивка изви ъгълчетата на устните й.