„И се надявам да установим някакви правила. Да намалим всичките тия поклони и лягания по земята до такава степен, че да не ме притесняват, но също да не причиняват неудобство и на нея“.
Казано накратко — трябваше да се сприятелят. И това едва ли щеше да е много трудно. Никога не бе имал проблеми с жените. Всъщност романтичните отношения с тях му причиняваха много повече главоболия, отколкото си заслужаваше. Сприятеляването с една сачаканска робиня щеше да е ново предизвикателство, но определено бе по силите му.
Глава 11
Интересна информация
Застанал сам в новото убежище. Сери се заслуша в безмълвието. Когато беше така тихо, когато Гол излизаше по работа, Сери можеше да затвори очи и да остави спомените да изплуват на повърхността. Първо се разнасяха гласовете и смехът на децата му. Акки, по-големият, дразнеше Харин. После се чуваше нежният, гълчащ ги глас на Селия.
Ако имаше късмет, успяваше да ги види усмихнати и жизнени. В противен случай — пред очите му се появяваха телата им и той се проклинаше за глупостта си да ги погледне, макар да знаеше, че образите им ще го измъчват до края на живота му. „Но аз трябваше да ги видя. Да се сбогувам с тях. И ако не ги бях видял, всяка сутрин щях да се будя с усещането, че те са все още тук, живи и ме чакат“.
Рязък, звънтящ шум прекъсна мислите му, но докато се раздвижваше, той си помисли, че е за добро. Не трябваше да позволява на мъката да го откъсне от задачата му, защото така никога нямаше да получи възможност да отмъсти за тях.
Звукът представляваше сигнал, че някой приближава убежището. „Ами ако това най-накрая е Ловецът на Крадци?“ Сери се надигна от стола и бавно закрачи из стаята. Първият звън беше утихнал, но го замени нов звук. Всяко стъпало на стълбището, водещо от пивоварната надолу до убежището, беше оборудвано с механизъм, който изпращаше отекващо ехо от тропота във всички стаи отдолу. Сери броеше потропванията и усещаше как пулсът му се ускорява в ритъма им.
Той погледна към ламперията, зад която се криеше най-близкият път за бягство. „Мина повече от седмица. Не е твърде много. Ако исках да убия Крадец, щях да планирам много внимателно нещата. Щях да проуча жертвата си внимателно, колкото се може по-дълго. Щях да я оставя да се настани в новото убежище и да свикне с него, щях да дам време на пазачите да се отпуснат, да си позволят да мързелуват — той се намръщи. — Но на мен не ми се иска да прекарам седмици тук в очакване. Ако това не е Ловеца на Крадци… може би трябва да намерим начин да го накараме да си мисли, че не разполага с много време…“
Настъпи кратко мълчание, след което се разнесе познато звънене и Сери бавно изпусна дъха си, който неусетно беше задържал. Това бе сигналът на Гол.
Сери отиде до отсрещната стена и избута встрани един от хартиените паравани, които имитираха прозорци и бяха монтирани на стените, за да уталожат потискащото усещане под земята. Зад него в плитка ниша се виждаше вентилационна решетка. Тя бе монтирана на тънка ос. Серия отвори и натисна ръчката, която се намираше зад нея. После надникна през затъмненото стъкло, за да провери дали приближаващият се човек наистина е Гол.
Когато силеутът се появи в коридора зад стъклото, Сери разпозна движенията, фигурата и лицето на приятеля си. Едрият мъж отиде до края и зачака. Сери върна решетката на мястото й и отново вдигна ръчката.
Миг по-късно вратата на убежището се отвори и Гол влезе в стаята. Едрият мъж повдигна вежди.
— Имаше ли посетители, докато бях навън?
Сери сви рамене.
— Никакви. Сигурно вече не съм толкова известен като едно време.
— Винаги съм казвал, че човек е по-добре да има малко добри приятели, вместо много лоши.
— Хората като мен нямат голям избор — Сери отиде до един от шкафовете и го отвори. — Вино?
— Толкова рано?
— В противен случай ще се побъркам.
— Хубаво, налей!
Сери извади бутилка и две чаши от шкафа и ги отнесе до малката маса, поставена между луксозните кресла в средата на стаята. Гол се настани срещу него, взе бутилката и се зае да я отваря.
— Днес научих няколко добри новини — каза той.
— Така ли?
— Чух, че имаш ново убежище, което е по-безопасно от убежищата на всички останали Крадци в града.
Тапата на бутилката изхвръкна и Гол напълни чашите.
— Така ли?
— Да. Също и че не си чак толкова умен, колкото си мислиш. Човек може да се промъкне тук, ако знае как — Гол подаде едната чаша на Сери.