Сония затаи дъх.
— Знаеш ли от кого си купува роет?
— Не, той не ми каза от страх, че ще се опитам да спра по някакъв начин доставките му — жената се намръщи. — И каза, че доставчикът му е приятел. Ако трябвало да търси друг продавач, той сигурно щял да му иска повече пари.
Сония кимна и погледна към останалите.
— Някой от вас чувал ли е за ученици или магьосници, които имат връзки с престъпници, независимо дали става въпрос за продавачи на роет или не? Нямам предвид посещаването на домовете за удоволствия. Говоря за търговия с тях, обмяна на магия срещу пари или услуги?
— Аз съм чувала — обади се другата лечителка. Тя беше на около трийсет години и съпругът й немагьосник се грижеше за семейството им, докато тя работеше в болницата — практично споразумение, което като че ли само лечителите смятаха, че е в реда на нещата. — Години назад, преди да се омъжа за Торкин, един приятел, когото познавах от университета, спря да се среща с нас — имам предвид групичката ми приятели от училище. Предпочиташе компанията на немагьосниците от града, с които се срещаше в една от онези къщи за удоволствия. Той ни каза, че не го интересуват нещата, които се предлагат там, а само уговорките, които има със собствениците. Ставало въпрос за някакъв внос на стоки. Никога не ни каза какви. Сега дори не живее в Гилдията. Премести се в една от градските къщи и прекарва цялото си време с новите си приятели.
— Смятате ли, че това е някаква незаконна търговия?
Тя кимна.
— Но нямам никакви доказателства.
— Той пристрастен ли е към роета?
Лечителката поклати глава.
— Твърде е умен за това.
Сония се намръщи. Новините бяха лоши и щяха да представляват интерес за Регин, но това не доказваше, че роетът се използва за примамване на магьосниците към престъпни действия.
— Така, отдавна не е тайна, че някои от учениците, които идват от Домовете, си имат взимане-даване с Крадците — каза другата жена. Името й бе Силия и тя бе силна и умела лечителка.
— Но това слухове ли са или има и доказателства? — попита Сония.
— Никога няма доказателства — Силия сви рамене. — Но младите ученици винаги се хвалят с това. Често го правят, за да се измъкнат от проблеми с другите, но ако започнете да задавате повече въпроси, най-вече изпъкват слуховете.
Останалите закимаха с глави.
— В тези слухове има много истина — съгласи се Геджен. — Просто е трудно да се разграничи истината от измислицата.
— Значи… Смятате ли, че законът, който забранява контактите на ученици и магьосници с престъпници, оказва някакво влияние върху учениците от висшите съсловия?
— И да, и не — отвърна Геджен. — Несъмнено пречи на някои да поемат рискове, но глупаците или онези, чиито семейства вече са замесени в престъпленията, не могат да бъдат разубедени — останалите закимаха утвърдително, а някои дори се заусмихваха многозначително.
— А ако законът бъде отменен, дали изкушените ще се увеличат?
Петимата се спогледаха.
— Вероятно — отвърна Силия и сви рамене. — Тъй като Крадците са замесени във всичко и са достатъчно богати и могъщи, за да предложат изкусително заплащане.
— Като например заплащане в роет — додаде Прала.
— Според мен добър е всеки закон, който намалява броя ученици и магьосници, занимаващи се с комар, пиене и роет — каза Геджен. Останалите захъмкаха одобрително.
— Но в този си вид законът е нечестен и неефективен — додаде Силия. — Не трябва да бъде отхвърлян, а променен.
Докато петима започнаха да обсъждат как да стане това, като някои от тях спореха доста разгорещено, Сония внезапно осъзна нещо. „Всички те са си мислили за това. И са го обсъждали. Дали и другите магьосници са го обмисляли толкова задълбочено? Всички ли са го дискутирали? — сърцето й прескочи един удар. — Мога ли да разбера по тях как би преминало гласуването, ако бъде предложено на цялата Гилдия?“
Тя се заслуша внимателно в обсъжданията и докато магьосниците говореха, започна да обмисля следващите въпроси, които възнамеряваше да им зададе. Тази сбирка щеше да се окаже много по-полезна, отколкото Сония бе предполагала или планирала.
Глава 12
Открития
Лоркин вървеше след роба по коридора на дома на ашаки Итоки. Пое си дълбоко дъх и бавно го изпусна. Въпреки всичко, което му беше казал приятелят му Пърлър, той все още не бе съвсем сигурен как да се държи с един ашаки. Магията и собствеността на земя им даваше най-високия статус в сачаканското общество след краля. Магьосник, който не притежаваше земя, но бе наследник на ашаки, се намираше на едно стъпало надолу в социалната стълбица После идваше магьосникът, който не бе ничий наследник, следван от свободния немагьосник, като доходите, търговските сделки и браковете и на двамата зависеха от ашаките.