Други няколко рафта съдържаха книги с всякакви размери. Някои подвързани с хартия и отвсякъде стърчаха конци. Други имаха кожени подвързии и изглеждаха износени и окъсани, но сред тях се забелязваха и няколко чисто нови.
— Значи книги за магията, а? — каза собственикът на заложната къща и се засмя. — От време на време ми попадат и такива. О, тук няма да ги намериш, млади човече.
Сери се обърна и видя, че мъжът го гледа. Усмивката на собственика угасна за миг, щом той осъзна грешката си.
— Гилдията ги взима? — попита Сери.
Мъжът поклати глава.
— Не. Стражата минава от време на време на проверка, но аз не съм чак толкова глупав, че да ги изложа тук. А и те много бързо заминават. Идват и си отиват. Редовните ми клиенти знаят, че трябва да действат бързо, след като ги уведомя, че нещо се е появило, ако искат да се сдобият с него.
— Ако нямате нищо против да ви питам, как се сдобивате с тях?
Мъжът сви рамене.
— Повечето идват от учениците. Онези, които са оттук. Незнайно защо те не могат да изпращат пари на семействата си, затова крадат книги и ми ги продават, а аз предавам парите на техните хора.
— Срещу такса — завърши Сери.
Мъжът поклати глава.
— О, печеля достатъчно от продажбите им. Аз се грижа добре за моите ученици, защото има много други, при които могат да отидат, ако не са доволни — той се намръщи. — Разбира се, някои от тях се опитват да ме накарат да предам парите на продавачи на роет. Но при мен такива не минават. Гадни хора са това! Не искам да имам нищо общо с тях.
— Нито пък аз — отвърна Сери. — Как разбираш дали една книга е истинска или фалшива?
Мъжът се изпъна.
— От опит. И известно време работех в Гилдията като млад.
— Наистина ли? Работил си за Гилдията? — Сери се наведе към мъжа. — Защо те изритаха?
Мъжът скръсти ръце.
— Да съм казвал, че са ме изритали?
Сери го погледна твърдо.
— Значи просто така си зарязал работата?
Продавачът се поколеба и сви рамене.
— Не ми хареса непрекъснато да ми нареждат какво да правя. Както обичаше да казва покойната ми съпруга, това не е за всекиго. „Закупчика Макин“ ми подхожда най-добре. По-добре да съм Макин, който сам си изкарва парите, отколкото Макин, който слугува на някого — изкиска се той.
— Така си е — отвърна Сери. — И аз не бих го изтърпял. И така… кога смяташ, че ще получиш нови книжки? И какво бих могъл да си взема?
Очите на Макин проблеснаха от удоволствие.
— Ще дойдат, когато дойдат. Понякога се чака дни, понякога седмици. Ще се опитам да накарам учениците ми да откраднат каквото търсиш, но не винаги е възможно — или пък отнема повечко време. Цената зависи от трудността, а и трябва да те предупредя, че понякога един от моите… хм… по-влиятелни клиенти проявява интерес и изкупува всичко, независимо кой го е поръчал — мъжът потри ръце. — Та ти какво търсиш точно?
— Нещо… необичайно. Рядко. По определен предмет. Не ме интересува какъв, стига да не е книга за начинаещи.
Мъжът кимна.
— Ще видя какво мога да направя. Обади ми се след няколко дни и ще ти кажа какво имат или могат да намерят моите момчета — той му се усмихна. — Винаги е хубаво да имаш нови клиенти.
Сери кимна.
— Винаги — той леко наведе главата си настрани. — Предполагам, че няма да ми кажеш кои са другите ти клиенти. Просто да знам срещу кого се изправям.
Мъжът поклати глава.
— Ако го правех, нямаше да остана дълго време на тая работа.
— Да, сигурно е така — Сери се обърна към вратата, но после се обърна със замислено изражение. — Ще ми се да те питам, просто от любопитство, колко трябва да ти предложи човек, за да рискуваш?
— Толкова ми се иска да живея, че дори не смея да помисля за това.
Сери повдигна вежди.
— Значи имаш много влиятелни клиенти.
Мъжът се усмихна.
— С нетърпение очаквам сделките ни.
Сери му обърна гръб, сдържайки смеха си. Гол забърза напред, за да му отвори вратата и двамата излязоха на улицата.