— Защо самата тя не тръгне след отстъпничката? — попита отново Гол.
Сери въздъхна и леко повдигна рамене.
— Каза, че не може да обикаля свободно из града. Може да ходи до болниците, но за други места трябва да иска разрешение.
Гол се намръщи.
— Неблагодарни гадове. След всичко, което направи, за да спаси града.
„Да, но повечето киралийци се страхуват от нея — помисли си Сери. — Ограничили са я колкото се може повече, без да я затварят. Не искат да поемат никакви рискове. Напълно ги разбирам. Но това е доста неудобно за мен“.
— Значи ще работим с Гилдията?
— Налага се — Сери се намръщи. — Само ние можем да разпознаем отстъпничката. А може би ще успеем да им попречим съвсем да объркат нещата.
Изражението на Гол показа на Сери недоверчивостта на телохранителя му.
— Ами Скелин? Ще му кажеш ли?
— Все още нямаме доказателство, че жената е Ловеца на Крадци, а само че използва магия.
— И по тази причина ти вече я наричаш „отстъпничката“ — отбеляза Гол.
— Да. Докато не разберем със сигурност, че тя е Ловеца на Крадци.
Гол скръсти ръце.
— Страх те е да не се направиш на глупак.
Сери погледна укорително приятеля си.
— Не искам да губя времето на Скелин. Нито да му дължа услуги, когато не се налага.
— Но нали той се оказа различен от представите ти?
— Да — Сери се намръщи. — Но все пак си остава Крадец и вносител на роет. И други хора, по-добри от мен и теб, са вършили лоши неща, мислейки, че правят добро.
— Те са много опасни — съгласи се Гол. — Достатъчно е да използват за извинение семейството, гордостта на Дома или защитата на страната и всичко им е простено.
Сери кимна.
— Предпочитам да съм откровен със себе си, когато става дума за работа. Исках да съм по-добре от останалите обитатели. Не искам да умра като просяк. Не се преструвам, че имам по-висши цели.
— Значи ти трябват пари. А за да имаш пари, трябва да си могъщ. И освен ако не си от някой Дом, няма начин да придобиеш влияние чрез почтена търговия.
— Става въпрос за оцеляване. И според мен Скелин прави точно това. Той ми каза, че започнал да внася роет, опитвайки се да се утвърди като Крадец.
— Получило се е.
Сери въздъхна.
— Така е. И очевидно няма угризения на съвестта, които да го откажат от търговията.
— Но нали каза, че един ден ще спре.
— Ще повярвам, като го видя. Ротът го направи един от най-могъщите хора в града. Повечето от Крадците работят за него или му дължат услуги. Според мен няма да се откаже толкова лесно от това — той поклати глава. — Не искам да се замесвам, освен ако не ми се наложи.
Гол изсумтя.
— Ти си твърде умен, за да му позволиш да те убеди в каквото и да било, Сери.
Сери погледна своя приятел и телохранител.
— Смяташ ли, че трябва да му кажа?
Едрият мъж сви устни.
— Ако нещо ти подсказва да не го правиш, тогава недей. Но ако срещнем проблеми в откриването на отстъпничката, според мен ще бъде интересно да видим на какво е способен Скелин — той сви рамене. — Може да не е много. А може и да ни разкрие истинската си мощ.
Глава 17
Преследван
Въпреки че бе прекарал няколко часа в стаята, очите на Лоркин все още смъдяха. Въздухът бе наситен с вонята на урина от наредените покрай стената казани. Тивара му беше казала да не диша дълбоко, за да не се задуши и да държи очите си затворени. Освен това, преди да се измъкне, му беше казала да пази тишина и че в стаята ще влизат само роби.
Когато при всяко вдишване лютиви пари изгарят гърлото ти, времето върви много бавно. И освен това превръща всяко нощно бягство в далеч не толкова вълнуващо приключение, колкото ти е изглеждало първоначално.
„Не че го направих заради тръпката. Все още вярвам, че изборът бе мой. Че се намирах в опасност. И все още съм заплашен“
Глупаво ли беше постъпил, като се довери на Тивара? Единственото доказателство, че тя казва истината, бе реакцията на убитата робиня.
„Ти! Но… той трябва да умре… Ти… Ти измени на собствените си хора!“