— Това не можеш да го вземеш със себе си — каза Тивара, щом видя бележника.
Лоркин го погледна.
— Не мога ли да го изпратя обратно в Дома на Гилдията?
Робините поклатиха глави.
— Трудно ще го направим, без някой да забележи, че идва оттук — обясни една от тях.
— Трябва да бъде унищожен — реши Тивара и протегна ръка към бележника.
— Не! — Лоркин рязко дръпна ръката си. — Вътре са всичките ми проучвания.
— Които не могат да бъдат носени от някой роб.
— Ще ги скрия — каза й той и напъха бележника в предната част на увитото платно.
— И ако ашаките прочетат мислите ти, ще разберат, че е там.
— Ако ашаките прочетат мислите му, те ще разберат, че не е роб — обади се една от възрастните жени и се ухили. — Нека запази книгата.
Тивара се намръщи и въздъхна.
— Добре тогава. Имаме ли някакви обувки?
Една от жените измъкна чифт семпли кожени обувки, представляващи парче кожа, зашито за кесия с формата на крак, което се завързваше за глезена посредством тънко въже. Тивара кимна одобрително.
— Почти сме готови. Докато приятелите ни приготвят боята за кожата ти и ти отрежат косата, ще е най-добре да ти обясня как трябва да се държи един роб — рече тя. — Подозирам, че това ще е най-трудната част. От това колко убедително ще се представиш, може да зависи оцеляването ти.
— Ще го имам предвид — каза й той. — Не е нещо, което бих забравил.
Тя се усмихна мрачно.
— Може да бъде забравено много лесно, когато те нашибат с камшик, просто защото някой е имал лош ден. Повярвай ми. Знам.
Сония вървеше по коридора към жилищните помещения на магьосниците и се прозяваше. Когато се прибра, слънцето вече надничаше над хълмовете зад Гилдията и хвърляше бледи отблясъци върху небето. А сега се беше скрило зад града, предавайки го на мрака, светлините на фенерите или магическите кълба, на които можеха да се насладят само малцината щастливци.
Нощните смени в болниците бяха най-недолюбваните, затова тя ги поемаше при всеки удобен случай. Въпреки късните часове, винаги имаше много пациенти — някои от лечителите се шегуваха, че нощните пациенти са най-интересните. Вярно, че самата тя бе лекувала няколко наистина уникални наранявания в нощните си смени. Сония подозираше, че делата на повечето нощни посетители със сигурност щяха да скандализират по-голямата част от магьосниците от Гилдията и техните семейства.
Мислите й непрекъснато се връщаха към новините, които й бе съобщил Сери. Тя чувстваше необяснима вина за това, че бе отказала да му помогне в търсенето на магьосницата-отстъпничка. Но не виждаше как би могла да го направи, освен ако не действаше в пълна тайна — ала и тогава, щом откриеше отстъпничката и я изправеше пред Гилдията, истината щеше да бъде разкрита. Измамата й щеше да доведе единствено до засилване на недоверието и неодобрението. Което може би щеше да се окаже достатъчно, за да й забранят да работи в болниците. И въпреки това, когато се прибра в Гилдията, тя не отиде веднага при Разпоредителя Оусън.
Вместо това реши първо да се наспи, както й беше предложил Сери. И сега, след като бе напълно разбудена и сънят не й беше донесъл желаната увереност, тя реши да го обсъди с Ротан. Все пак той бе човекът, който я бе търсил и намерил тогава, когато самата тя бе отстъпничка, криеща се от Гилдията.
Когато стигна до вратата му, тя почука. Отвътре се чу познатият глас. Входът се отвори и Ротан се усмихна, щом я видя.
— Сония. Влез! — той отвори по-широко врата и я пусна. — Седни. Искаш ли рака?
Тя огледа гостната му и се обърна с лице към него.
— Снощи Сери дойде да ме види. Открил е нова отстъпничка в града. Жената напълно контролирала силата си. Аз не мога да се разправям с нея, разбира се, но… смяташ ли, че Гилдията отново ще обърка нещата?
Ротан я гледаше изненадано, после погледна над рамото й.
— Готов съм да заложа семейното богатство, че ще объркат нещата дори още повече — разнесе се познат глас.
Сония затаи дъх. Тя наложи равнодушно изражение на лицето си и се обърна към мъжа, който излизаше от някогашната й стая, стиснал в ръка една от многобройните книги, които Ротан съхраняваше там.
— Двамата с Регин обсъждахме някои проблеми с учениците — каза Ротан с нотка на извинение в гласа.
Сония погледна към Регин. „Проклет да е. Това означава, че веднага ще трябва да кажа всичко на Висшите магове. Да се надяваме, че те ще ми простят, че първо съм се обърнала за съвет към Ротан“.