— Кой е новият ти чирак във всичко това?
Той ме загледа замислено. След миг отвърна:
— Не е готов за такива задачи.
Погледнах го твърдо в очите.
— Да не би случайно да се съвзема от, хм, мълния, паднала от ясно небе? Която е взривила изоставен склад?
Той примигна, но физиономията му не издаде нищо. Дори гласът му остана спокоен.
— Не, Фицрицарин, тези задачи са само за теб. Само ти притежаваш уникалните способности, нужни за тях.
— Какво точно искаш от мен? — Въпросът ми бе чисто поражение. Вече бях дошъл при него, отзовал се бях на повика му. Знаеше, че все още съм негов. Аз също.
— Намери принца. Върни го при нас, дискретно, и Еда да ни спаси дано, непокътнат. И го направи, докато оправданията ми за отсъствието му все още звучат убедително. Върни ни го жив и здрав, преди делегацията на външноостровитяните да е пристигнала, за да утвърди годежа с тяхната принцеса.
— С колко време разполагаме?
Той сви безпомощно рамене.
— Зависи от ветровете, от вълните и от силата на гребците им. Те вече са тръгнали от Външните острови. Известиха ни с птица. Церемонията е насрочена за новолуние. Ако пристигнат и принцът не е тук, бих могъл, да речем, да изфабрикувам нещо, че медитира в усамотение преди едно такова сериозно събитие в живота му. Но фасадата ще е тънка, ще рухне, ако Предан не се появи на церемонията.
Пресметнах набързо.
— Това е след повече от две седмици. Достатъчно време, та едно своеволно момче да премисли и да дотърчи вкъщи.
Сенч ме погледна мрачно.
— Но ако принцът е отвлечен, а ние все още не знаем от кого или защо, да не говорим, че не знаем как да го спасим, то шестнадесет дни изглеждат доста оскъдно време.
Хванах се за главата. Старият ми наставник продължаваше да ме гледа с надежда. Разчиташе, че ще намеря решение, което му убягва. Искаше ми се да избягам; искаше ми се изобщо да не бях научавал за всичко това. След това сложих мислите си в ред, както ме беше учил някога. Поех си дъх.
— Трябва ми информация — заявих. — Не допускай, че знам каквото и да било за ситуацията, защото най-вероятно не знам. Трябва да знам, преди всичко, кой му е дал котката. И какво е отношението на въпросното лице към Осезанието, както и към годежа на принца. После разширяваме кръга. Кои са съперници на дарителя, кои са му съюзници? Кой в двора най-строго преследва Осезаващи, кой най-пряко се противопоставя на годежа на принца, кой го подкрепя? Кои благородници най-отскоро са били обвинени, че имат Осезанието в семействата си? Кой би могъл да е помогнал на Предан да избяга, ако наистина е избягал? Ако е бил отвлечен, кой е имал такава възможност? Кой знае за нощните му навици? — Всеки въпрос, който формулирах, като че ли пораждаше нов, но пред този залп Сенч като че ли възвръщаше увереността си. На тези въпроси той можеше да отговори, а способността му да им отговори укрепваше вярата му, че заедно бихме могли да надделеем. Замълчах, за да си поема дъх.
— А трябва и да ти докладвам за събитията през онези дни. Но ти като че ли забравяш, че Умението би могло да ни спести часове приказки. Нека да ти покажа свитъците и да видим дали ти няма да извлечеш от тях повече знания от мен.
Огледах се, но той поклати глава.
— Не водя принца тук. Тази част от замъка си остава тайна за него. Ръкописите за Умението ги пазя в старата кула на Искрен и момчето получава уроците си там. Стаята на кулата я пазя добре подсигурена и пред вратата й винаги стои доверен страж.
— Как тогава ще получа достъп до тях?
Той изхъмка.
— Има път до тях, оттук до кулата на Искрен. Лъкатушещ и тесен, с много стъпала, но ти си млад. Можеш да се справиш с тях. Довърши си яденето. След това ще ти покажа пътя.
(обратно)Глава 12 Талисмани
Кетрикен от Планинското кралство бе венчана за краля-претендент Искрен на Шестте херцогства, преди да навърши двадесетата си година. Бракът им беше плод на политическа целесъобразност, част от по-голяма договореност, която да циментира съюз на търговия и взаимна защита между Шестте херцогства и Планинското кралство. Смъртта на по-големия й брат в навечерието на бракосъчетанието донесе неочаквана облага за Шестте херцогства: всеки наследник, който тя щеше да роди, щеше да наследи не само Шестте херцогства, а и Планинската корона.
Нейният преход от Планинска принцеса към кралица на Шестте херцогства не беше лек, но тя го посрещна с приемането на дълг, присъща за владетелите на Планините черта. Дойде в Бъкип сама, само с една придворна слугиня за антураж. Донесе в Бъкип личните си стандарти, които изискваха от нея да е готова да се пожертва по всякакъв начин, какъвто новото й положение може да й наложи. Защото в Планините това е приетата роля на владетеля: кралят е Пожертвовател за своя народ.
„Планинската кралица“, Бедел