Когато най-сетне се добрах по тайните стълбища до леглото си, нощта вече отстъпваше на утрото. Главата ми беше натъпкана с факти, малко от които изглеждаха полезни за загадката, която трябваше да реша. Реших, че трябва да поспя. Когато се събудех, умът ми сам щеше да е подредил всичко по някакъв начин.
Стигнах до плочата-врата, която щеше да ме върне в спалнята ми, и спрях. Сенч отдавна ме беше научил на всички предпазни мерки, свързани с тези проходи. Затаих дъх и надзърнах през малкия процеп в камъка. Осигуряваше ми много тесен изглед към стаята. Успях да видя свещ, мигаща на една масичка в центъра на стаята. Това бе всичко. Вслушах се, но не чух нищо. Безшумно отпуснах един от лостовете, който задвижваше невидимите противотежести. Вратата леко се открехна и се шмугнах в стаята си. Леко бутване и вратата се върна на мястото си. Погледнах стената. Входът беше невидим, както всъщност трябваше.
Лорд Златен предвидливо беше осигурил две груби вълнени одеяла, за тесния ми креват. Колкото и да бях уморен, все пак изглеждаше ужасно неуютно. Напомних си, че мога да се върна в стаята на кулата и да спя във великолепното легло на Сенч. Той вече не го използваше. Но тази възможност не ме блазнеше по друга причина. Наскоро използвано или не, това легло си беше леглото на Сенч. Стаята в кулата, картите и скриновете със свитъци, загадъчната лаборатория и двете камини: всичко това беше на Сенч и нямах желание да го правя мое, като го използвам. Това тук беше по-добро. Коравото легло и тясната стая бяха удобно напомняне, че престоят ми тук трябва да е много кратък. Само след една вечер на тайни и машинации вече бях отегчен от политиката на Бъкип.
Пътната ми торба и мечът на Искрен бяха на леглото. Хвърлих торбата на пода, подпрях меча на Искрен в един ъгъл, сритах смъкнатите си дрехи под масата, духнах свещта и се проснах на леглото. Решително избутах от ума си Предан, Осезанието и всички свързани с тях нишки. Очаквах да заспя незабавно. Вместо това останах зяпнал, с отворени очи, в тъмната стая. Споходиха ме и ме налегнаха нови грижи. Момчето ми и вълкът тази нощ щяха да са на пътя за Бъкип. Беше притеснително да осъзная, че сега разчитам на Хеп да се грижи за стария вълк, след като той винаги беше неговият защитник. Имаше си лък и беше добър с него. Щяха да се справят. Освен ако не ги нападнеха разбойници на пътя. Дори тогава Хеп сигурно щеше да премахне един-двама, преди да ги пленят. Което вероятно щеше да ядоса останалите. Нощни очи щеше да се бие до смърт, преди да позволи да заловят Хеп. Което ме оставяше с приятния образ на вълка ми, мъртъв на пътя, и сина ми, пленен от разгневени разбойници. А аз щях да съм твърде далече, за да мога да направя каквото и да било.
Вълнените одеяла сърбят още повече, когато си потен. Обърнах се и се зазяпах в друго тъмно петно. Точно сега нямаше да мисля за Хеп. Нямаше смисъл да се тревожа за бедствия, които все още не са се случили. Неволно оставих ума си да се зарее към свитъците на Сенч за Умението и настоящата криза. Бях очаквал три или четири ръкописа. Това, което ми бе показал, се оказаха няколко скрина с ръкописи, запазени в различно състояние. Дори той не беше успял да ги прегледа всичките, макар да смяташе, че донякъде ги е подредил по теми и нива на трудност. Показа ми една голяма маса с разгънати на нея три свитъка. Сърцето ми падна в петите. Писмото на два от свитъците беше толкова архаично, че едва успях да го разчета. Другият изглеждаше по-нов, но почти моментално се натъкнах на думи и фрази, които не ми говореха нищо. Препоръчваше „транс антикула“ и полезна настойка от билка, наречена „пастирски корен“. Изобщо не бях чувал за нея. По-нататък ръкописът ме предупреждаваше да внимавам да не „раздвоя бариерата на съзнанието на своя партньор“, защото така съм можел да „дифузирам неговата анма“. Вдигнах озадачено очи към Сенч. Той моментално разбра проблема ми.
— Мислех, че ти ще знаеш какво означава — каза ми съкрушено.
Поклатих глава.
— Дори изобщо да е знаел какво значат тези думи и термини, Гален така и не ми е казал.
Сенч изсумтя презрително.
— Съмнявам се, че нашият „Магистър на Умението“ би могъл дори да разчете тези букви. — Въздъхна. — Половината от всеки занаят е в разбирането на речника и идиоматиката, които използват практикуващите го. С времето бихме могли да го сглобим по намеци от други свитъци. Но времето ни е твърде скъпо. С всеки изминал момент принцът може да бъде отведен по-далече от Бъкип.
— Или може изобщо да не е напускал града. Сенч, предупреждавал си ме много пъти да не предприемам действия просто заради предприемането на действия. Ако прибързаме, може да тръгнем в грешна посока. Първо мислим, после действаме.