От останалите му коментари разбрах, че лорд Златен е бил щедър с него и преди. Постоях мълчаливо на едно столче, докато ми взимаше мярка. Не ми задаваше никакви въпроси, тъй като лорд Златен бе уточнил в писмото си как иска да е облечен слугата му. Оставен бях да стоя мълчаливо и да се чудя дали все още мога да доловя миризмите на пчелен восък и ароматни билки, или се заблуждавам. Преди да напусна, го попитах дали знае за гледачки в Бъкип. Казах, че искам да попитам някоя дали новото ми положение предвещава добро за мен. Той поклати глава на безграмотното ми суеверие, но ми каза да попитам за гледачка близо до ковашката улица.
Това ме устройваше, тъй като следващата ми работа ме водеше към дюкяна на Крой. Когато стигнах там, се зачудих дали лорд Златен изобщо знае този дюкян, защото се оказа свраче гнездо от очукани оръжия и броня. Но собственикът отново прие без въпроси писмото на лорд Златен. Без да бързам, започнах да си търся меч, който да ме устрои. Исках просто, добре изработено оръжие, но, разбира се, такова щеше да си избере всеки истински охранител, тъй че при Крой такива бяха в оскъдица. След като се опита да ме заинтригува с няколко меча с изящни дръжки и калпави остриета, той вдигна ръце и ме остави да поровя из колекцията му. Направих го, но междувременно не спирах да дърдоря колко много се е променил Бъкип от последното ми идване тук. Не беше трудно да го накарам да се разприказва, а с това — да си развърже езика за знамения, поличби и онези, които се занимават с тях. Не беше нужно да споменавам Джина по име, за да чуя за нея. Накрая си избрах оръжие, наистина годно за закърнелите ми умения в боравенето с меч. Крой цъкна, като го видя:
— Господарят ти има пари за харчене, човече. Избери си нещо по-бляскаво, или с по-стилен ефес поне.
Поклатих глава.
— Не, не искам нещо, което да се закача в дрехите ми, когато стане по-напечено. Тоя ще взема. И един нож с него.
Ножът се намери бързо и излязох от дюкяна. Тръгнах през шумотевицата и прашния зной, присъщи за ковашката улица. Чуковете ехтяха като контрапункт на летния пек. Бях забравил колко постоянен е шумът на един град. Докато вървях, порових в паметта си да си спомня дали нещо, което съм казал на Джина, може да противоречи на променената ми наскоро биография. Накрая реших, че трябва да свърши работа. Ако нещо й прозвучеше нелогично, най-много да реши, че съм лъжец. Намръщих се при мисълта колко малко ме притеснява това.
Крой ми беше описал тъмнозелена табела с изрисувана на нея разтворена длан. Линиите на ръката бяха направени в червено, доста умело. От ниските стрехи на покрива подрънкваха и се завъртаха на слънчевата светлина няколко от талисманите й. За мое щастие, никой като че ли не беше срещу хищници. Трябваше ми малко време да отгатна предназначението им. „Добре дошъл“. Привличаха ме към къщата и входа. Изчаках малко, докато някой отвърне на почукването ми, а после горната половина на вратата се отвори и ме поздрави самата Джина.
— Беджърлок! — възкликна тя, като ме видя, и ми стана приятно, че нито воинската ми опашка, нито новите ми дрехи й попречиха да ме познае. Моментално отвори долната половина на вратата. — Влизай! Добре дошъл в Бъкип. Ще ми позволиш ли да се отплатя за гостоприемството, което ти дължа? Хайде, влизай.
Малко неща има в живота, които да са толкова утешителни, като едно искрено, радушно посрещане. Тя ме хвана за ръка и ме въведе в хладния сумрак на дома си все едно, че бях очакван гост. Таванът бе нисък и обзавеждането — скромно. Имаше кръгла маса с подредени около нея няколко стола. По рафтовете лежаха подредени сечивата на занаята й и няколко покрити с плат талисмана. На масата имаше блюда с храна: бях прекъснал яденето й. Спрях притеснено.
— Не исках да се натрапвам.
— Ни най-малко. Сядай да хапнем заедно. — Настани се до масата, седнах и аз. — Е? Какво те води в Бъкип? — Бутна към мен едно блюдо с плодови сладкиши, пушена риба и сирене. Взех един сладкиш, колкото да си спечеля време да помисля. Нямаше как да не е забелязала, че съм в слугинско облекло, но остави на мен да й кажа какво означава това. Хареса ми.
— Наех се в Бъкип като слуга на лорд Златен. — Макар да знаех, че е лъжа, ми беше трудно да го изрека. Така и не бях съзнавал колко съм горд, преди да ми се наложи да играя този маскарад като слуга на Шута. — Тръгнах от дома и казах на Хеп да дойде при мен, когато може. Тогава не бях още сигурен за плановете си. Мисля, че когато дойде в града, може да потърси теб. Може ли да оставя вест за него, тъй че да го пратиш при мен?
Стегнах се да посрещна всички неизбежни въпроси. Защо така изведнъж съм се хванал на тази работа, защо просто не съм взел Хеп с мен, откъде познавам лорд Златен? Но вместо това очите й светнаха и тя възкликна: