— А, станал си. Чудесно — каза той. — Успях да уредя една ранна закуска с лорд Златен, въпреки отсъствието на слугата му. Увери ме, че ще може да е готов за път до няколко часа. Вече е скалъпил и повод за пътуването си.
— Какъв? — попитах озадачено.
Сенч се изсмя ведро.
— Птичи пера, представи си. Лорд Златен има многобройни увлечения, но последната му мания са перата. Колкото по-големи и по-яркоцветни, толкова по-добре. Гейлтон граничи с горист планински район, прочут с многото си фазани, яребици и опашарки. Последните имат доста екстравагантно оперение, особено на опашките. Вече е изпратил напред вестоносец до лейди Бресинга Гейлтонска с молба да му предложи гостоприемство по време на експедицията му. Няма да му откажат. Лорд Златен е най-популярната новост, която дворът на Бъкип е виждал от десетилетие. Да го има за свой гост в имението си ще е голям светски успех за нея.
Тръснах глава, сякаш с това мозъкът ми можеше да се проясни, за да догоня мисълта му.
— Шутът ще отиде в Гейлтон, за да потърси Предан?
— Е, стига де! — смъмри ме добродушно Сенч. — Лорд Златен ще отиде в Гейлтон, за да лови птици. Неговият слуга, Том Беджърлок, разбира се, ще го придружи. Надявам се, че докато тичате подир птиците, ще уловите дирята на принца. Но това, разбира се, си е ваша лична работа.
— Значи отивам с него.
— Разбира се. — Сенч ме изгледа. — Добре ли си, Фиц? Изглеждаш ми затъпял тази сутрин.
— Така си е. Всичко като че ли става прекалено бързо. — Не му казах, че съм свикнал сам да подреждам живота и пътуванията си. Странно ми беше това връщане към живот, в който всеки ден ти се решава от някой друг. Преглътнах негодуванието си. Какво бях очаквал? Щом исках да върна принц Предан, така трябваше да бъде. Помъчих се да намеря нова опора за мислите си.
— Лейди Бресинга има ли дъщеря?
Сенч помисли.
— Не. Родила е само един син, Любезен. Мисля, че се грижеше и за едно момиче, племенница, за известно време. Май беше Филипа Бресинга. Тя е, чакай да видя, мисля, че сега трябва да е някъде на тринайсет. Върнала се е в дома си тази пролет.
Поклатих глава — както за отрицание, така и от учудване. Сенч очевидно бе опреснил информацията си за семейството на Бресинга.
— Усетих жена, а не дете. Ъъъ… привлекателна жена. — За малко да кажа „изкусителна“. Спомнях си много добре как беше развълнувала кръвта ми. Възбуждаща. Предизвикателна. Сенч следеше изражението ми с неприкрито изумление. Зададох следващия въпрос. — Предан проявявал ли е интерес към жена? Възможно ли е да са избягали заедно?
— Еда да не дава — възкликна той. — Не. — Отрече го почти отчаяно. — Не съществува никаква жена в живота на Предан, нито дори момиче, което да намира за привлекателно. Внимавали сме много да не допуснем възможността за такава връзка. С Кетрикен още преди много време решихме, че така ще е най-добре. — И добави по-тихо: — Тя не искаше да види сина си разкъсан като теб, между сърцето и дълга. Никога ли не си се замислял колко различни можеше да са нещата, ако не беше обикнал Моли, ако беше приел връзката с лейди Бързина?
— Мислил съм. Но никога няма да съжаля, че съм обичал Моли.
Струва ми се, че страстта в гласа ми го убеди да промени курса.
— Няма такава връзка в живота на Предан — заяви той категорично.
— Нямало е. Възможно е да има сега — възразих.
— В такъв случай се моля да е младежко увлечение, което бързо може да бъде… — Търсеше думата. — Прекратено — довърши и потръпна от избора на думата. — Момчето е вече обещано. Не ме гледай така, Фиц.
Извърнах послушно очи.
— Не мисля, че я е познавал отдавна. Част от привличането й се дължеше на загадката около нея.
— Тогава трябва да се постараем да го спасим бързо, преди белята да е станала по-голяма.
Следващият въпрос беше мой личен, зададен за самия мен.
— Ами ако не иска да бъде спасен? — попитах тихо.
Сенч помълча за миг. След което отвърна искрено:
— Трябва да направиш това, което сметнеш за най-добро.
Изумлението ми трябва да ми е проличало ясно, защото той се засмя.
— Защото няма голяма полза да се заблуждавам, че ще постъпиш другояче, нали? — Вдиша дълбоко и въздъхна. — Фиц. Моля те само това. Мисли по-мащабно. Сърцето на едно момче е нещо скъпо, както и животът на един мъж. Но благополучието на всички хора в Шестте херцогства и Външните острови е още по-скъпо. Тъй че направи това, което сметнеш за най-добро. Но гледай наистина да си го обмислил.
— Не мога да повярвам, че ми позволяваш толкова много свобода! — възкликнах.
— Не можеш ли? Е, може би те познавам повече, отколкото си мислиш.