— Приличам на баща си — казах тихо. Тази мисъл едновременно ме зарадва и притесни.
— Само ако някой търси приликата — отвърна Шутът. — Само някой, който знае достатъчно, за да се взре зад белезите ти, би видял в тебе Пророка. Най-вече приличаш на себе си, приятелю, но повече от преди. Приличаш на онзи Фицрицарин, който си бил винаги, но когото мъдростта и лукавството на Сенч са държали скрит. Никога ли не си се чудил как са скроени дрехите ти, просто и почти грубо, за да приличаш повече на коняр и войник, отколкото на незаконен син на принц? Госпожа Чевръстка, шивачката, винаги мислеше, че поръчките идват от Умен. Дори когато й позволяваха да се отдаде на своята страст към труфила и моди, то беше само за онези, които привличат внимание към себе си и нейните шивашки умения, но не и за тебе. Но това, Фиц, е точно както съм те виждал винаги. И както ти самият не си се виждал никога.
Погледнах се отново в огледалото. Мисля, че съм честен, като казвам, че никога не съм бил суетен. Отне ми малко време, за да приема, че макар да бях натрупал години, промяната бе по-скоро в зрялост, отколкото към развала.
— Не изглеждам чак толкова зле — съгласих се.
Шутът се усмихна още по-широко.
— Ах, приятелю, бил съм по места, където жените ще се бият с ножове заради теб. — Вдигна изящната си ръка и се потърка замислено по брадичката. — Но ето, че вече се опасявам да не би фантазията ми да е успяла прекалено добре. Няма да минеш незабелязан, уверявам те. Но пък може да е за добро. Пофлиртувай малко с кухненските слугини и… казва ли ти някой какво ще ти кажат те?
Завъртях очи на подигравката му. Погледът му засече моя в огледалото.
— Нищо по-изящно от нас двамата не е присъствало на трапезата в тази зала — реши най-сетне въодушевено. Стисна ме за рамото, изпъна рамене и изведнъж отново се превърна в лорд Златен.
— Беджърлок. Вратата. Очакват ни.
Скочих да се подчиня на господаря си. Тези няколко мига с Шута по някакъв начин бяха възстановили търпимостта ми към новата ни игра. Дори усетих, че интересът ми към цялата шарада се е подгрял. Ако принц Предан беше тук, в Гейлтон, а подозирах, че е тук, щяхме да го намерим, преди да е изтекла нощта. Лорд Златен мина пред мен през вратата. Последвах го на две стъпки зад него и вляво.
(обратно)Глава 16 Нокти
Опустошенията на Войната на Алените кораби наложиха най-тежката си дан над Крайбрежните херцогства. Стари владения бяха разорени, древни родословия се прекъснаха и горди някога имения се превърнаха в руини и буренясали дворове. И все пак, след войната, както семена покълват след буен пожар, тъй и мнозина от дребната знат усетиха, че мощта им се засилва. Много от скромните имения бяха избегнали разбойническите набези. Стадата и зърното им бяха оцелели и на скромни дотогава поземлени владения започна да се гледа като на богати места. По-дребните владетели от тези земи изведнъж започнаха да се оказват подходящи брачни партии за наследниците на по-стари и изведнъж обеднели фамилии. Така овдовелият лорд на именията Бресинга близо до Гейлтон взе много по-млада и по-богата дама от рода Иъруд от Малки Тор в Бък. Родът Иъруд беше стар и благороден, но западнал и в сан, и в богатство. Но по време на Войната на Алените кораби тяхната закътана долина процъфтя и делеше реколтата си с обеднелия народ от владенията на Бресинга, които граничеха с тях. Тази доброта даде плодове за семейството Иъруд, когато Джаглея Иъруд стана лейди Бресинга и роди на вече стария лорд наследник, Любезен Бресинга, скоро след неговата смърт от треска.
„История на рода Иъруд“, от писаря ДълвенЛорд Златен се движеше с изяществото и увереността, която уж е вродена на благородническото съсловие. Отведе ме безпогрешно до едно елегантно преддверие, където ни очакваха домакинята и синът й. Лоръл също беше там, облечена в семпла кремава рокля, обшита с дантела. Беше увлечена в разговор с Майстор-ловеца на Бресинга. Помислих си, че роклята не й отива така добре, както простичката й туника и бричовете за езда, защото бронзовите й ръце и лице придаваха сякаш нелепост на дантелата на яката и бухналите ръкави. Лейди Бресинга беше пищно натруфена с дипли и волани, разкошните й дрехи подсилваха пропорциите на бюста и бедрата. Имаше още трима гости: семейна двойка със седемнайсетгодишната си дъщеря, явно местни благородници. Всички очакваха появата на лорд Златен.
Реакцията им, когато влязохме, бе точно такава, каквато бе предрекъл Шутът. Лейди Бресинга се обърна, за да поздрави госта си. Разширените й очи го обходиха от глава до пети с неприкрито одобрение и тя обяви с усмивка: