— Ето го и нашия почетен гост.
Лорд Златен леко извърна глава настрани, прибрал брадичка към гърдите си в израз на невинност, сякаш не съзнаваше своя чар. Лоръл го зяпна с искрена възхита, докато Лейди Бресинга го представяше на лорд и лейди Грейлинг от Котърхилс и тяхната дъщеря Сидел. Имената им ми бяха непознати, но като че ли си спомнях Котърхил като малко имение в подножията на Фароу. Бузките на Сидел порозовяха и тя като че ли бе най-развълнувана от това, че поклонът на лорд Златен включи и нея, след което погледът й не се откъсна от него. Очите на майка й на свой ред ме обходиха с откровено одобрение — по начин, който може би трябваше да я накара да се изчерви. Извърнах очи и видях, че Лоръл ме оглежда с усмивка на изумление, сякаш беше забравила, че ме познава. Почти можех да усетя излъчваното от лорд Златен задоволство от това как бе успял да завърти главите им.
Той поднесе галантно ръката си на лейди Бресинга, а синът й Любезен пое ролята на кавалер на Сидел. Лорд и лейди Грейлинг ги последваха, след тях дойде редът на Майсторите-ловци. Последвах знатните дами и господа в трапезарията и чинно заех мястото си зад стола на лорд Златен. Позицията ми заявяваше недвусмислено ролята ми не само на слуга, но и на негов телохранител. Лейди Бресинга ме погледна озадачено, но аз извърнах очи. Дори да си беше помислила, че лорд Златен проявява нетактичност спрямо гостоприемството й с моето присъствие, домакинята се въздържа от коментар. Младият Любезен само ме изгледа за миг-два, след което пренебрегна присъствието ми, леко извърнат към своята дама. А след това станах невидим.
Мисля, че това бе най-любопитната гледна точка, която изобщо съм имал в шпионската си кариера. Не беше удобна обаче. Бях гладен, а трапезата на лейди Бресинга беше отрупана с блюда, едновременно ароматни и апетитни. Слугите, които поднасяха и разчистваха блюдата, минаваха точно пред мен. Освен това бях уморен и схванат от дългия ден езда, но си наложих да стоя колкото може по-неподвижно, без никакви изнервени движения и пристъпване от крак на крак, и да държа очите и ушите си отворени.
Целият разговор на масата се въртеше около дивеча и лова. Съпрузите Грейлинг и дъщеря им се оказаха запалени ловци и очевидно бяха поканени точно по тази причина. Почти моментално се появи още една нишка в темата. Те ловуваха не с хрътки, а с котки. Лорд Златен се самообяви за пълен новак в този вид спорт и ги помоли да го просветят. Всички бяха изключително доволни от тази възможност и разговорът скоро затъна в заплетени спорове коя порода ловни котки се справя по-добре при птици, като се споделиха всевъзможни истории, които да илюстрират качествата на различните породи. Бресинга бяха пламенни поддръжници на късоопашатата порода, наречена елинекс, докато лорд Грейлинг храбро предлагаше високи залози, че неговите групарди ще се представят по-добре, независимо дали ще търсят птици, или диви зайци.
Лорд Златен се оказа изключително отзивчив слушател: разпалено задаваше въпроси и изразяваше удивление и възхищение от отговорите. Котките, научи той — а покрай него и аз, — не бяха ловни животни като кучетата. Всеки ловец взимаше само по една и тя се возеше до мястото на лова на специална възглавничка зад седлото на господаря си. По-големите групарди можеше да се пуснат по дивеч с големина до млада сърна. Разчитаха на внезапност и бързина, за да уловят плячката и след това я удушаваха. По-дребният елинекс по-често биваше пускан в тревисти ливади или храсти, където дебнеше плячката си. Предпочиташе да я зашемети с един удар с бързата си лапа или да прекърши врата или гръбнака й с едно захапване. Научихме, че имало спорт, при който тези зверчета се пускали на ято питомни гълъби или гургулици, за да се види колко могат да натръшкат, преди ятото да излети. Често се правели внушителни залози за фаворитите. Бресинга се похвалиха с цели двадесет и две котки от двата вида. Грейлинг разполагаха само с групарди, и то само шест в котарника си, но лейди Бресинга увери лорд Златен, че приятелят й има щастието да притежава най-добрата порода, която била виждала.
— Значи тези ловни котки ги развъждате? Бяха ми казали, че се залавят, че не се плодят, ако бъдат опитомени. — Лорд Златен беше насочил вниманието си към Майстор-ловеца на Бресинга.
— О, групардите се плодят, но само ако самците бъдат оставени да водят своите битки и грубото си ухажване без намеса. Заграждението, което лорд Грейлинг е заделил за тази цел, е доста голямо и никой не може да влиза там, изобщо. Много сме щастливи, че усилията му в това отношение се увенчаха с успех. Преди това, както може би знаете, всички групарди се внасяха или от Халкида, или от районите Сандседж на Фароу, на висока цена, разбира се. Бяха голяма рядкост в този район, когато бях момче, но в момента, в който видях един, разбрах, че това е ловният звяр за мен. И се надявам да не прозвучи много самохвално, ако кажа, че тъй като групардите бяха ужасно скъпи, аз бях първият, който си помисли за опитомяването на нашите местни елинекс за същата задача. Ловът с елинекс беше напълно непознат в Бък, докато двамата с чичо ми не хванахме две. Елинексите трябва да ги хванеш вече порасли и да ги обучиш да ловуват като твои спътници. — Всичко това се изля на един дъх от устата на Майстора-ловец на Бресинга, висок тип, който се беше навел разпалено над масата, докато говореше. Казваше се Авоин. Темата явно беше неговата страст.