Бавно допих ейла. Котаракът знаеше. Означаваше ли това, че цялото домакинство тук знае за връзката ми с Нощни очи? Въпреки монолога на Авоин все още знаех много малко за ловните котки. Щяха ли да гледат на Нощни очи като на натрапник, или пък нямаше да обръщат внимание на миризмата му из двора? Щяха ли да си помислят, че информацията е достатъчно важна, за да я предадат на Осезаващите? Не всички връзки на Осезанието бяха толкова интимни като тази между мен и Нощни очи. Отношението му към човешките страни от живота ми бяха отчаяли Черния Ролф до такава степен, че плюеше с отвращение. Може би тези котки се свързваха с хора само заради радостта от лова? Не беше невъзможно. Малко вероятно, но не и невъзможно.
Е, не бях научил много повече от онова, което вече подозирахме, но пък се бях нахранил до насита. Сънят изглеждаше единственото друго нещо, което можех да постигна тази нощ. Благодарих на Лебвен, пожелах й лека нощ и въпреки настояванията й, че тя ще се оправи, разчистих нещата си от масата. Тръгнах безшумно към стаите ни. Замъкът беше притихнал. Съвсем смътна светлина се изливаше изпод вратата. Хванах дръжката. Очаквах, че ще е заключено. Не беше. С изопнати докрай нерви открехнах безшумно вратата към потъналата в сумрак стая. И замръзнах.
Лоръл беше облякла върху нощницата си тъмно наметало. Косата й беше развързана и разпиляна по гърба. Лорд Златен беше с домашен халат върху нощната си риза. Светлината от тлеещия в камината огън блещукаше по птиците, извезани по гърба и ръкавите на халата му, по-светлите кичури на дългата лъскава коса на Лоръл сякаш танцуваха в нея. Лорд Златен беше с дантелени ръкавици. Стояха съвсем близо един до друг, опрели глави. Стоях смълчан и стъписан като малко дете, зачуден дали не съм прекъснал любовна прегръдка. Лорд Златен ме погледна над рамото на Лоръл и ми кимна да вляза и да затворя вратата. Лоръл се обърна и ме погледна. Очите й бяха огромни.
— Мислех, че спиш в стаята си — промълви тя. Разочарована ли беше?
— Бях долу в кухнята, да се нахраня — обясних й. Очаквах да отговори на думите ми, но тя само ме гледаше. Изпитах внезапно желание да ме няма тук. — Но съм ужасно уморен. Мисля да си легна веднага. Лека нощ. — Обърнах се към слугинската си стая, но гласът на лорд Златен ме спря:
— Том. Научи ли нещо?
Свих рамене.
— Дребни подробности от живота на слугите. Нищо, което да изглежда от полза. — Все още не бях сигурен колко свободно мога да говоря пред Лоръл.
— Добре. Лоръл, изглежда, се е справила по-добре. — Той се обърна към нея, подканваше я да заговори. Всяка жена щеше да е поласкана от златоокото му внимание.
— Принц Предан е бил тук — заяви шепнешком Лоръл. — Преди да се оттегля за сън, помолих Авоин да ми покаже конюшнята и пристройката за котките. Исках да видя как са настанени.
— И мъглекотът му беше там? — възкликнах невярващо.
— Не. Но пък принцът винаги е настоявал сам да се грижи за нуждите на котката. Предан си има свои определени малки навици, в сгъването и подреждането на вещите, такива неща. Много държи на тях. В котарника имаше една празна клетка. На рафта до нея имаше четки и разни дреболии, подредени по точно определен начин. Принцът е тук. Сигурна съм.
Спомних си стаята на принца в Бъкип и реших, че е права. И все пак…
— Смяташ ли, че принцът би позволил скъпата на сърцето му котка да я настанят там? В Бъкип нали спи в покоите му.
— Там има всичко за удобството на една котка: неща за дращене, тревите, които обичат, зеленина в големи саксии, играчки, дори жива храна. Тук гледат много зайци, тъй че котките никога да не ядат студено месо. Наистина ги глезят като принцеси.
Мисля, че следващият ми въпрос последва логично.
— Възможно ли е принцът да е нощувал там, за да е близо до котката си? — Онази кошница може би не беше пътувала до целта си много дълго.
Лоръл ме погледна учудено.
— Принцът да нощува в котарника?
— Изглежда е много привързан към котката си и не иска да се отделя от нея. Почти бях издал заключението си: че принцът е Осезаващ и няма да допусне да бъде разделен от свързаното с него животно. Последва миг мълчание. Лорд Златен го наруши с мекия си тих глас.