Знатните особи се оттеглиха в покоите си да измият прахоляка от себе си и да облекат чисти дрехи, докато други се погрижат за запотените им коне и уморените котки. Последвах лорд Златен, щом закрачи отривисто по коридорите. Побързах да му отворя вратата и след това да я затворя зад нас. Тихо превъртях ключа.
Обърнах се и видях, че вече измива прахта от лицето и ръцете си.
— Какво стана? — попита ме той.
Разказах му.
— Ще се оправи ли? — попита той разтревожено.
— Принцът? Трудно бих могъл да кажа.
— Нощни очи — уточни Шутът нетърпеливо.
— Толкова, колкото може. Ще му занеса още вода и месо. Боли го, но няма да умре от раните си. — Въпреки че възпаленията изобщо не ми харесваха. Шутът като че ли почти отговори на мислите ми.
— Имам мехлем, който може да облекчи раните му, ако ти позволи да го намажеш.
Усмихнах се.
— Съмнявам се дали ще ми позволи, но все пак ще го взема.
— Добре. Остава само да измисля основателна причина тримата да напуснем Гейлкип веднага след обяда. Не можем да оставим дирята му да изстине. И едва ли ще се върнем тук. — Докато говореше, смени жакета си, изтупа панталоните си от прахта и забърса ботушите си с парцал. Погледна отражението си в огледалото и приглади набързо с четка нежната си коса. Светлите кичури се разсипаха след четката и се полепиха по нея. По-късите на слепоочията му щръкнаха като котешки мустачки. Той възкликна ядосано и затегна тежкия сребърен клипс, който придържаше косата му на тила. — Така. Мисля, че е добре. Стегни багажа, Том Беджърлок. Бъди готов да напуснем, когато се върна от обяда. — И излезе.
На масата бях останали плодове, сирене и хляб от предната нощ. Хлябът беше станал клисав, но бях толкова огладнял, че ми беше все едно. Изядох всичко, докато прибера вещите си. Гардеробът на лорд Златен ми отвори повече проблеми. Не разбирах как е успял да побере толкова много дрехи в такава малка торба. Най-сетне успях да натъпча всичко в нея, макар да се чудех как ли ще изглеждат фините ризи, когато ги извадя отново.
Обядът още продължаваше. Реших да се възползвам от това и се шмугнах в кухнята за студена бира и лютиви наденички. Старите умения ми свършиха добра работа, защото на излизане в пазвата ми се гушеха няколко дебели резена студена плешка.
Върнах се в стаите ни и прекарах ранния следобед в нетърпеливо очакване лорд Златен да се върне. Копнеех да подиря вълка е Осезанието, ала не смеех. Всеки изтекъл миг най-вероятно отнасяше принца все по-далече. Губехме следобеда. Проснах се на леглото и продължих да чакам. Въпреки тревогата си съм задрямал.
Събудих се веднага щом лорд Златен отвори вратата. Превъртях се, смъкнах се от леглото, замаян от сън, но нетърпелив да тръгна. Той затвори вратата и в отговор на погледа ми каза мрачно:
— Оказва се, че сме изправени пред светско затруднение с напускането. На днешния обяд имаше гости, и не само тези, с които бяхме на лова. Бресинга, изглежда, са решили да ме покажат на всички свои богати съседи. Планирали са вечери, чаепитие и още излизания на лов с участието на половината благородници от околностите. Не бях в състояние да измисля достатъчно наложителна причина да напуснем. Адски е неудобно. Де да можех да се върна в пъстрия си шутовски костюм и в много по-честната игра на жонглиране и ходене по въже.
— Значи не тръгваме? — изтърсих глупаво.
— Не. Тази вечер ще има галавечеря в моя чест. Да напуснем така грубо преди това ще е голямо оскърбление. А когато намекнах, че е възможно да прекъсна визитата си и да напусна утре сутринта, ми казаха, че лорд Криас отвъд реката е планирал в моя чест сутрешен лов и следобедна закуска в имението си.
— Бавят ни нарочно. Бресинга са замесени в изчезването на принца. Сигурен съм, че те осигуриха храната за него и котката снощи. А Нощни очи е сигурен, че котката, която го е нападнала, знае, че е свързан с някого. Опитаха се да ме разкрият.
— Може би. Но дори да бяхме сигурни, не бих могъл да хвърлям обвинения наляво и надясно. А не сме. Може би те просто се стремят към социални привилегии в двора или да ми покажат разни подходящи за брак дъщери. Доколкото разбирам, затова момичето беше снощи на вечерята.
— Мислех, че е любимата на Любезен.
— По време на лова тя много се постара да ми обясни съвсем ясно, че били приятели от деца, без абсолютно никакви романтични чувства помежду им. — Въздъхна и седна до масичката. — Каза ми, че тя също събира пера. Тази нощ след вечерята държи да ми покаже колекцията си. Сигурен съм, че е измислица, с цел да прекара повече време с мен.