Изобщо не е страхливост. Какъв смисъл има да страдаме и двамата?
Той не ми отговори, но усетих, че е затаил някаква мисъл за това за себе си. Нещо във въпроса ми като че ли почти го развеселяваше. Вдигнах ръката си от козината му и я отпуснах на гърдите си. После затворих очи, съсредоточих се и потърсих транса-Умение. Заплахата за болка се промъкна в мислите ми, избутваше настрана грижливо съградения покой. Най-сетне успях да намеря равновесната точка и се задържах там, някъде на границата между съня и будността. И се пресегнах в нощта.
Тази нощ изпитах, както не беше ми се случвало от години, сладостта от чистата връзка на Умението. Пресегнах се навън и беше все едно, че някой друг посегна към мен и стисна ръцете ми за добре дошъл. Беше простичка, сладка връзка, утешителна като завръщане у дома след дълго пътуване. Беше връзка на Умението и някой лежеше в просъница в меко легло под стрехите на сламен покрив. Обкръжиха ме миризмите на селски дом, задържалият се във въздуха мирис на хубава яхния, сготвена тази вечер, и меденият аромат на восъчна свещ, догаряща някъде долу. Чувах говора на мъж и жена, гласовете им бяха приглушени, сякаш не искаха да безпокоят отдиха ми. Не можех да различа думите им, но знаех, че съм си у дома, в безопасност, и че нищо не може да ми навреди. Когато връзката-Умение угасна, потънах в най-мирния сън, който бях познавал от много години.
(обратно)Глава 19 Ханът
През годините на Войната на Алените кораби, когато принц Славен Претендентът незаконно си бе присвоил титлата крал на Шестте херцогства, той въведе система на правосъдие, която нарече Кралския кръг. Съд чрез дуел не беше нещо непознато в Шестте херцогства. Казваха, че ако двама мъже се сразят пред Свидетелстващите камъни, самите богове гледат отгоре и възнаграждават с победа онзи, чиято кауза е справедлива. Славен придвижи тази идея с още една стъпка напред. На неговите арени обвинени престъпници се изправяха срещу кралски шампиони или срещу диви зверове. Оцелелите биваха оправдавани от обвиненията срещу тях. Много Осезаващи срещнаха смъртта си в тези Кръгове. Но многото жертви в тези кървави процеси бяха само половината от извършеното зло. Защото в тези двубои се роди обществена търпимост към насилието и клането, която скоро се превърна в глад. Тези съдебни процеси се превърнаха повече в зрелище и забавление, отколкото във форма на правосъдие. Макар един от първите актове на Кетрикен като кралица и регент на младия Предан да беше да сложи край на тези съдилища и да премахне Кръговете, никакво кралско решение не можеше да потуши жаждата за кръв, породена от зрелищата на Славен.
Събудих се рано сутринта с усещане за благополучие и душевен мир. Предутринната мъгла вече се разсейваше. По завивката ми блестяха капчици роса. Известно време се взирах, без да мисля, в небето през дъбовите клони. Бях в състояние на ума, при което черните шарки на синия фон бяха всичко, което ми трябваше, за да съм доволен. След малко, когато умът ми настойчиво започна да разпознава гледката пред мен като клони на небесен фон, се върнах към себе си, към това къде съм и какво ми предстои да направя.
Нямах никакво главоболие. Можех с радост да се завия отново и да поспя по-голямата част от деня, но не можех да реша наистина ли съм уморен, или просто искам да се върна в безметежността на сънищата. Надигнах се насила.
Нощни очи го нямаше. Другите още спяха. Разрових въглените и хвърлих още сухи клони, преди да се сетя, че нямаме какво да сготвим. Трябваше да затегнем коланите и да продължим след принца и спътника му. Ако имахме късмет, нещо годно за ядене можеше да се изпречи на пътя ни.
Пих от потока и се измих. Докато пиех, вълкът се върна.
Месо? — попитах обнадежден.
Мише гнездо. Не ти запазих.
Добре. Не бях чак толкова гладен. Все още.
Той залочи до мен, след това вдигна муцуна. Къде отиде снощи?
Знаех какво има предвид. Не съм сигурен. Но беше безопасно.
Беше хубаво. Радвам се, че можеш да стигаш до такова място.
Някаква тъга имаше в мисълта му. Погледнах го по-внимателно. За миг го видях както би го видял някой друг. Беше застарял вълк, с посивяла муцуна, измършавял. Наскорошната му среща с котката все още му пречеше. Не обърна внимание на тревогата ми, а се загледа в потока. Риба?
Ядът се прокрадна в мисълта ми.
— И помен няма от риба — измърморих на глас. — А трябва да има. Тук има много растения и гъмжи от буболечки. Би трябвало да има риба тук. Но няма.
Усетих примирението му пред нещата от живота. Събуди другите. Трябва да тръгваме.
Не искаше да сподели тревогата ми. Беше безполезно бреме за него, безпокойство, на което няма смисъл да се отдаваш. Когато се върнах при бивака, двамата вече се бяха размърдали. Нямаше какво да си говорим. Лорд Златен като че ли се беше съвзел от махмурлука. Никой не спомена за липсата на храна — това нямаше да промени нищо. Изумително скоро вече бяхме на седлата и по дирята на принца. Водеше право на север. По обед намерихме бивак с изстинала пепел в огнището. Кръгът около огъня беше отъпкан добре, сякаш тук от няколко дни бяха идвали хора. Загадката се реши бързо. На две дървета имаше белези от коневръз. Някой беше чакал тук. Когато принцът, котката и спътникът им бяха пристигнали, бяха продължили заедно. На север. Поспорихме с Лоръл за броя на конете в другата група и накрая се спряхме на четири. Тук бяха взели още двама спътници.