— Първата ни среща — отрони Предан замислено. Устата му се изви в тъжна усмивка. — Боя се, че това тепърва предстои да се случи. В някои отношения. Във всички важни отношения съм се срещал с нея. Котката ми я показа, или по-скоро тя ми се разкри чрез котката.
Лорд Златен кривна глава и погледна момчето с любопитство, макар и леко озадачено. Усмивката му се разшири.
— Трудно е да го обясниш на човек без опит с Осезанието. Но ще се опитам. Чрез магията си аз мога да споделям мисли с котката. Сетивата й усилват моите. Понякога мога да лежа в леглото си нощем и да отдам ума си на нейния, ставам едно с нея. Виждам каквото тя вижда, чувствам каквото тя чувства. Чудесно е, лорд Златен. Не е изродено и зверско, както някои ще ви накарат да повярвате. То пробужда света около мен за живот. Ако имаше някакъв начин да можех да споделя това преживяване с вас, щях да го сторя, просто за да можете да го разберете.
Момчето бе толкова искрено в стремежа си да го приобщи към вярата! Зърнах бързия насмешлив проблясък в очите на лорд Златен, но съм сигурен, че принцът виждаше само съчувствената му топлота.
— Ще трябва да си го представя — промълви той.
Принц Предан поклати глава.
— Уви, не можете. Никой не може, ако не е роден с тази магия. Затова всички ни преследват. Защото като им липсва тази магия, те се изпълват със завист, а завистта се превръща в омраза.
— Мисля, че страхът може да има нещо общо с това — измърморих, но Шутът ме стрелна с поглед да замълча. Мълчах и завъртях димящия заек.
— Мисля, че мога да си представя вашето общуване с котката. Колко удивително трябва да е да споделяш мисли с такова благородно същество! Колко богата на преживявания ще е нощта и ловът със създание, тъй фино настроено към естествения свят! Ала признавам, не разбирам как е могла да ви разкрие тази ваша възхитителна дама… освен ако не ви е завела при нея?
Колко приятно е да усетиш как мръсните й нокти ти дерат корема!
Тихо.
Котките благородни същества? Разпенени, вмирисани на мърша крадли.
С усилие изключих от себе си Нощни очи и се съсредоточих върху разговора, докато привидно се бях залисал със заека. Принцът се усмихваше и клатеше глава, вече съвсем омаян в приказките си за любимата. Дали и аз бях някога толкова млад?
— Не беше така. Веднъж, докато вървяхме с котката през лес от черни дървеса, посребрени от лунните лъчи, усетих, че не сме сами. Не беше онова неприятно усещане, че някой те наблюдава. Беше по-скоро като… Представете си, ако вятърът е дъхът на жена по тила ви, ако мирисът на гората е благоуханието й, ако ромонът на поточе е нейният смях. Нямаше нищо там, което да не бях виждал или чувал стотици пъти, но в онази нощ то беше повече от всичко, което бях имал някога. Отначало помислих, че си въобразявам, но чрез котката започнах да узнавам повече за нея. Усещах, че ни наблюдава, докато ловуваме, и знаех, че ме одобрява. Докато споделяхме прясно месо от жертвата на котката, усещах, че жената споделя вкуса му. Котешките сетива усилват моите, вече ви казах това. Но изведнъж започнах да виждам неща, не като котката или самия мен, а както ги виждаше тя. Виждах как срутен каменен зид обгражда младо, устремено нагоре дръвче, виждах безкрайната шарка във вълните на лунната светлина по бързея на поток, виждах… виждах нощния свят като нейна поезия.
Принц Предан въздъхна унесено. Беше потънал в мечти и образи. Смразих се от подозрението, което бавно се бе оформило в ума ми. Усещах, че и вълкът е изпънал уши и стегнал мускули, и споделя мрачното ми предчувствие.
— Така се започна. Като споделени гледки от красотата на света. Бях толкова глупав. Отначало си мислех, че тя трябва да е близо до нас, че ни гледа отнякъде скришом. Непрекъснато молех котката да ме заведе при нея. И тя го направи, но не така, както очаквах. Беше като приближаване към замък през мъгла. Пласт след пласт мъгла се раздипляха като воали. Колкото повече се приближавах към нея, толкова повече копнеех да я видя истински. Но тя ме учеше, че ще е по-благородно да изчакам. Че първо трябва да довърша уроците си в Осезанието. Трябва да се науча да отдавам човешките си граници и себе си и да позволявам на котката да ме обсеби. Когато пусна котката в себе си, когато се превърна напълно в нея, тогава най-силно усещам своята дама. Защото и двамата сме обвързани с едно и също създание.
Възможно ли е това? Въпросът на вълка прозвуча в ума ми, рязък и пълен с неверие.
Не знам, признах му. И добавих по-твърдо: Но не мисля.