Очите му, черни и ококорени, се взираха в мен. След това леко ги извърна встрани и усетих, че Осезанието действа между двамата.
— Не ти вярвам. Тя твърди, че може да обясни всичко и че ти се опитваш да ме объркаш. — Изрече думите припряно, сякаш искаше да се скрие зад тях.
Погледнах го. Лицето му беше помръкнало от неверие и объркване.
Вдишах бавно, за да овладея яда си.
— Виж, момче. Не знам всички подробности. Но мога да предполагам. Може тя да е знаела, че умира; може би затова е избрала такова безпомощно същество и е наложила връзката. Когато една връзка е неравна, както е била тази, по-силният партньор може да властва над по-слабия. Могла е да властва над котенцето и да влиза и да излиза, да използва котешкото тяло, както й хареса. А когато е умряла, вместо да умре със своето тяло, се е прехвърлила в котешкото.
Спрях. Изчаках Предан да ме погледне и казах тихо:
— Ти си следващият.
— Ти си луд! Тя ме обича!
Поклатих тъжно глава.
— Усещам у нея огромна амбиция. Ще иска отново да си има човешко тяло, не да е котка, не да умре, когато изтекат дните на котката. Иска да си намери някого. Трябва да е някой, който едновременно е Осезаващ и невежа за Осезанието. Защо да не е и някой с високо положение? Защо да не е принц?
По лицето му пробягваха противоречиви чувства. Отчасти разбираше, че говоря истината, и се срамуваше, че е бил подведен. Мъчеше се да не го повярва. Постарах се да смекча думите си, за да не изглежда толкова глупав в собствените си очи.
— Според мен тя те е избрала. Ти изобщо не си имал никакъв избор, както и малкото котенце. Жената-котка е тази, която те е обвързала, не самата котка. И не го е направила от обич към теб повече, отколкото към котката. Не. Някой някъде има много внимателно обмислен план, а ти си просто инструментът за изпълняването му. Инструмент за Петнистите.
— Не ти вярвам! — викна той. — Ти си лъжец!
Виждах как се повдигат крехките му рамене с всеки поет дъх. Почти усещах как само моята заповед-Умение го задържа да не ме нападне отново. Помълчах известно време. Когато прецених, че се е овладял, заговорих много тихо:
— Ти ме нарече копеле, крадец, а сега и лъжец. Един принц би трябвало да внимава какви обиди хвърля, освен ако не си мисли, че самата му титла ще го защити. Тъй че ето ти една обида — и едно предупреждение. Скриеш ли се зад това, че си принц, докато ме замерваш с грозни обиди, ще те нарека страхливец. Следващия път, когато ме обидиш, потеклото ти няма да спре юмрука ми.
Задържах погледа си върху неговия, докато той не извърна очи — кутре, уплашено от вълка. Сниших глас, принудих го да се вслушва внимателно, за да улови думите ми.
— Ти не си глупав, Предан. Знаеш, че не съм лъжец. Тя е мъртва, а теб те използват. Не искаш да е вярно, но това не означава, че не ми вярваш. Сигурно ще продължаваш да се надяваш и да се молиш нещо да се случи и да докаже, че греша. Няма да се случи. — Поех си дъх. — Единственото, което мога да ти предложа точно сега, е, че нищо от това всъщност не е по твоя вина. Някой е трябвало да те предпази от това. Някой е трябвало да те научи за Старата кръв още когато си бил малък.
Нямаше как да призная, нито на него, нито на себе си, че този някой съм тъкмо аз. Същият, който го бе въвел в Осезанието и всичко, което можеше да е то, през сънищата-Умение още когато бе четиригодишен.
Дълго вървяхме, без да си проговорим. Не откъсвах очи от купчината плавей с гирляндите от зелени водорасли. Оставех ли принца тук, не можех да предскажа колко време ще ме няма. Можеше ли да се погрижи сам за себе си? Съкровищата в нишите ме безпокояха. Такова богатство трябваше да принадлежи на някой и този някой можеше да се възмути от натрапник на брега му. Но не можех да го върна със себе си. Щеше да е пречка. Реших, че ако остане да се грижи сам за себе си за малко, това ще му помогне. А ако аз загинех, докато се опитвам да спася Шута и Нощни очи? Какво пък, поне Петнистите нямаше да имат принца.