Беше докоснала стар кошмар. Кралският кръг в Трейдфорд, затворените в клетки зверове и мирисът на стара кръв, съд чрез двубой… споменът ме заля и остави гадене след себе си.
— Преди две години… да — продължи Славея. Крачеше нервно из стаята. — Та значи старата омраза към хората с Осезание кипна отново. Кралицата говореше против нея, заради теб, предполагам. Тя е обичана кралица и по време на управлението си наложи много промени, но в това нещо традицията е много дълбоко вкоренена. Хората по селата си мислят: добре де, но какво може да знае тя за нашия живот, като е отраснала в Планините? Тъй че, макар кралица Кетрикен да не го подкрепяше, гоненията на обсебени от Осезанието продължи, както винаги. После в Тренъри във Фароу, преди около година и половина, имаше едно ужасяващо произшествие. Както стигна историята до Бъкип, едно момиче с Осезание имало за свой звяр лисица и изобщо не се интересувала къде ходи на лов тя, стига кръвта да тече всяка нощ.
Прекъснах я:
— Лисица домашен любимец?
— Не съвсем обикновен. Още по-подозрителното беше, че момичето не беше нито от благородно потекло, нито богато. Каква работа може да има едно селско дете с такова животно? Слуховете се разпространиха. Пилците на селяните край Тренъри пострадаха най-много, но последният удар беше, когато нещо се промъкнало в птичарника на лорд Делфин и си направило пир с неговите пойни птици и внесените от Дъждовитите планини кокошки. Той събрал ловците си и им казал да не се връщат без момичето и лисицата. И ловците ги хванали, пребили ги от бой и ги довели пред лорд Делфин. Момичето се кълняло, че това изобщо не е работа на лисицата му, кълняло се, че не е Осезаваща, но казваха, че когато започнали да мъчат звяра с нажежени железа, детето пищяло толкова силно, колкото и лисицата. След това, за да затвори кръга на доказателствата, Делфин заповядал да извадят ноктите от ръцете и краката на момичето — и лисицата също запищяла като нея.
— Чакай, чакай… — Думите й ме зашеметиха. Можех да си го представя прекалено добре.
— Ще довърша накратко. Двете умрели, бавно. Но на следващата нощ били избити още от пойните птици на Делфин, а един стар ловец казал, че е невестулка, не лисица, защото невестулката пие само кръвта, докато лисицата щяла да разкъса птиците на парчета. Мисля, че несправедливата й и най-вече жестока смърт вдигна Осезаващите срещу него. На другия ден едно от кучетата на Делфин му заръмжало и посегнало да го захапе. Делфин заповядал да убият и кучето, и момчето в кучкарника. Твърдял, че когато влязъл да обиколи конюшните си, всичките му коне въртели диво очи при преминаването му и свивали уши назад, цвилели и ритали стените на яслите. Заповядал да обесят две конярчета над вода и да ги изгорят. Твърдял, че в кухнята му започнали да влитат рояци мухи и всеки ден ги намирал умрели в храната си, и че…
Поклатих глава.
— Това са лудостите на човек с гузна съвест. Никой владеещ Осезанието, поне от тези, които познавам, не би могъл да направи такива неща.
Тя сви рамене.
— Тъй или иначе, хората проплакаха пред кралицата за справедливост, след като десетина от по-долните му слуги бяха изтезавани и убити. И тя изпрати Сенч.
Отпуснах се в стола и скръстих ръце на гърдите си. Тъй. Старият убиец все още беше носителят на правосъдието на Пророците. Зачудих се кой го е придружил да свърши тихата си работа.
— И какво стана? — попитах, все едно не знаех какво е станало.
— Сенч намери съвсем просто решение. По заповед на кралицата забрани на Делфин да държи коне, соколи, псета и каквито и да било животни или птици в имението си. Делфин не може да язди, да ловува със сокол, и изобщо да ловува. Сенч дори забрани и на него, и на всички, които живеят в замъка му, да ядат месо или риба в продължение на една година.
— Доста тягостно имение трябва да е станало.
— Сред менестрелите се говори, че никой повече не гостува на Делфин, освен ако много му се наложи, че слугите му са малобройни и навъсени и че е загубил всякакво уважение в средите на благородниците заради оскъдното гостоприемство, което може да предложи. А Сенч го принуди да плати кръвнина в злато не само на семействата на убитите слуги, но и на семейството на момичето с лисицата.