Но въпреки интереса на момчето чиракуването си остана тема за късни вечерни разговори край огнището и нищо повече. О, заделих малкия си запас останали монети за такса за чиракуване. Дори казах на Хеп, че ще трябва да се оправяме с по-малко яйца, ако иска кокошките да измътят. Винаги има пазар за пилета и каквото получехме за тях, можехме да го спестим за таксата му. Но все пак се чудех, дали ще стигнат да му купя добро място. Вярно, меракът и силният гръб могат да купят чиракуването на един момък, но по-добрите занаятчии обикновено искат такса, преди да вземат сгодно момче в дюкяните си. Така поне беше в Бък. Тайните на един мъжки занаят и добрият поминък, който той дава, не могат да се предават нехайно на непознати. Ако родителите обичат децата си, то или ги въвеждат в своите занаяти, или плащат добре, за да ги видят, че чиракуват при усвоилите други изкуства. Въпреки оскъдните ни средства бях решен да се погрижа Хеп да намери добро място. Заради това се бавех, казвах си, че трябва да посъбера повечко пари. Не защото се боях да се разделя с момчето. Само защото му желаех доброто.
Вълкът не ме попита за пътуването, което му бях предложил. Мисля, че в сърцето си се радваше, че то се отлага. Имаше дни, в които чувствах, че думите на Славея са ме състарили. Годините наистина бяха направили това с вълка. Подозирах, че е много стар за своя вид, въпреки че не знаех колко дълго живеят вълците. Веднъж дори ми мина през ума, че може би използва моите години, за да удължи своите. Но тази мисъл дойде не с негодувание, че е възможно да краде от дните ми, а с надеждата, че все пак бихме могли да поживеем още дълго заедно. Защото щом момчето заминеше да чиракува, кого щях да имам освен Нощни очи?
Известно време се чудех дали Сенч няма да намине отново, след като вече знае пътя, но дългите летни дни се изнизаха, а пътеката към къщата ни си остана пуста. Два пъти ходих на пазара с момчето: взехме пиленца, мастилата и боите ми и корени и билки, за които смятах, че може да са необичайни там. Нощни очи беше доволен да си остане у дома, защото не му допадаше не само търговският кръстопът, но и прахта, шумът и суматохата на претъпкания пазар. Изпитвах почти същото, но все пак си наложих да отида. Не се справихме толкова добре, колкото се надявахме, защото хорицата на малкия пазар бяха свикнали повече да си разменят стока, отколкото да купуват с монети. Все пак бях приятно изненадан, от това колко много хора помнят Том Беджърлок и се радват, че ме виждат.
Втория път, когато отидохме на пазара, случайно се срещнахме със странстващата вещица на Хеп от Бъкип. Бяхме подредили стоката си на задницата на малката каручка. Някъде в късния предобед тя ни зърна и възкликна от радост, че вижда отново момчето. Стоях кротко настрана и ги гледах как си говорят. Хеп ми беше казал, че Джина е хубава, и наистина беше, но признавам, че се изненадах, като видях, че е по-близо до моята възраст, отколкото до неговата. Бях предположил, че е някое момиче, завъртяло главата му, когато са се срещнали в Бъкип. Тя обаче се оказа жена, наближаваща средната възраст, с бадемови очи, с лице, напръскано с лунички, и с къдрава коса, която преливаше от кестеняво към кафяво. Имаше приятно закръглената фигура на зряла жена. Когато той й каза, че са му откраднали магическия й талисман срещу джебчии, преди да изтече денят, тя се засмя високо, открит и сърдечен смях. После кротко му обясни, че точно така трябвало да действа магията. Кесията му била опазена, защото крадецът откраднал талисмана вместо нея.
Когато Хеп се заозърта да ме включи в разговора, очите й вече се бяха спрели на мен. Гледаше ме с онова изражение, което родителите често пазят за възможно опасни непознати. След като се усмихнах, кимнах и я поздравих с добър ден, тя видимо се отпусна и усмивката й се разшири, за да включи и мен. В същото време пристъпи по-близо, вгледа се в лицето ми и разбрах, че зрението й не е силно.