С лекота, каквато аз самият никога не бях притежавал, Шутът приготви цялата храна наведнъж, тъй че тъмнокафявото кафе димеше до рибата и зеленчуците, а печените сладки пазеха топлината си под чистата кърпа. Седнахме заедно на масата и Шутът подаде парче от крехката риба на вълка, който чинно си го изяде, въпреки че щеше да го предпочете сурово и студено. Вратата на къщата остана отворена към звездната нощ; съпричастието на споделената храна в приятно прохладната вечер изпълваше къщата и преливаше навън.
Струпахме мръсните съдове, за да ги измием по-късно, и си изнесохме кафето на верандата. За първи път опитвах това чуждоземно питие. Горещата кафява течност беше по-добра на мирис, отколкото на вкус, но приятно изостряше ума. Накрая слязохме до потока с топлите чаши в ръце. Вълкът дълго лочи студената вода. После закрачихме обратно и спряхме до градината. Шутът завъртя мънистата по муската на Джина, а аз му разказах за нея. Чукна звънчето с върха на пръста си и сребристият му звук се разнесе в нощта. Минахме да нагледаме кобилата му, после затворих вратата на курника за през нощта. Върнахме се при къщата и седнах на ръба на верандата. Шутът мълчаливо взе празната ми чаша и влезе вътре.
Когато се върна, чашата ми беше пълна до ръба с бренди от Сандседж. Той седна до мен; вълкът зае място от другата ми страна и отпусна глава на коляното ми. Отпих от брендито, почесах вълка зад ушите и зачаках. Шутът въздъхна.
— Стоях далече от теб колкото се може по-дълго. — Отрони думите като извинение.
Вдигнах вежда.
— Когато и да беше дошъл, нямаше да е много рано. Често се чудех какво ли е станало с теб.
— Стоях настрана, с надеждата най-сетне да намериш малко мир и доволство.
— Намерих ги — уверих го. — Имам ги.
— А сега се върнах, за да ти ги отнема. — Не ме погледна. Взираше се в нощта, в тъмнината под гъстите дървета. Полюшна краката си като дете и отпи от брендито.
Сърцето ми подскочи. Бях си помислил, че е дошъл само заради мен. Попитах предпазливо:
— Сенч те е изпратил значи? Да ме помолиш да се върна в Бъкип? Аз му дадох отговор.
— Така ли? Аа. — Помълча за миг, въртеше чашата в ръцете си и размишляваше. — Трябваше да се сетя, че ще ме изпревари. Не, приятелю, не съм виждал Сенч през всичките тези години. Но това, че те е потърсил, само доказва онова, от което се боях. Дошло е времето, когато Белият ясновидец трябва отново да привлече своя Катализатор. Повярвай ми, ако имаше друг начин, ако можех да те оставя на мира, щях да го направя. Наистина.
— Какво ти трябва от мен? — попитах тихо. Но той не се оказа по-прям в отговорите си сега, отколкото докато беше Шутът на крал Умен, а аз — внукът копеле на краля.
— Трябва ми това, което винаги ми е трябвало от теб, още откакто открих, че съществуваш. Ако ще трябва да променям хода на времето, ако трябва да вкарам света в по-верен път, отколкото е следвал досега, тогава ще ми трябваш ти. Твоят живот е клинът, с който карам бъдещето да излезе от своя коловоз.
Погледна киселото ми лице и се изсмя високо.
— Опитвам се, Фиц, наистина се опитвам. Говоря толкова ясно, колкото мога, но твоите уши няма да повярват на това, което чуват. Най-напред дойдох в Шестте херцогства и в двора на Умен преди толкова години, за да потърся начин да предотвратя едно бедствие. Дойдох, без да знам как бих могъл да го направя, знаех само, че съм длъжен да го направя. И какво открих? Теб. Незаконен, но все пак наследник на родословната линия на Пророците. В нито едно бъдеще, до което бях прозирал, не те бях виждал. И все пак, когато си припомних всичко, което знаех за пророчествата на моя народ, откривах теб, отново и отново. Имаше те, в странични упоменавания и в смътни намеци. Затова правех всичко, което можех, за да те опазя жив, което се изразяваше най-вече в това да те подтиквам да се опазиш жив. Търсех пипнешком през мъглите с не повече предвидимост от лъскава диря на охлюв, която да ме води. Действах на базата на онова, което знаех, че трябва да предотвратя, вместо на това, което трябва да предизвикам. Мамехме всички онези варианти на бъдещето. Тласках те към опасности и те извличах от смъртта, без да ме интересува какво ти струва на теб в болка, в рани и отказани мечти. И все пак ти оцеля и когато всички катаклизми на Прочистването на Бък свършиха, вече имаше законороден наследник на рода на Пророците. Благодарение на теб. И изведнъж все едно се издигнах на планински връх над долина, изпълнена с мъгли. Не твърдя, че очите ми могат да пронижат мъглите; само че стоя над тях и виждам, в безбрежната далечина, върховете на ново и възможно бъдеще. Бъдеще, основано на теб.