Сенч беше милостив поне с това, че не ме насили да изрека интереса си на глас.
— Много прилича на теб, по един крехък, женствен начин — каза и се усмихна, като видя как настръхнах. — Но колкото и да е странно, още повече прилича на Бърич. Попила е повече от държането и начина му на говорене дори от петимата му синове.
— Петима! — възкликнах изумено.
Сенч се ухили.
— Да, пет момчета. И всичките — точно толкова уважителни и почтителни към баща си, колкото би могъл да желае всеки мъж. Изобщо не са като Копривка. Тя е усвоила мрачния му поглед и му го връща винаги, когато я погледне намръщено. Което е рядко. Няма да кажа, че е любимката му, но мисля, че печели повече благосклонността му като му се опълчва, отколкото всичките момчета с искреното им уважение. Притежава нетърпеливостта на Бърич и неговото остро чувство за правилно и грешно. И цялата му упоритост също така, но може би и това е научила от него.
— Видял си и Бърич значи?
Беше ме отгледал, а сега отглеждаше дъщеря ми като своя. Беше взел за съпруга жената, която уж бях изоставил. Двамата ме бяха помислили за мъртъв. Животът им бе продължил без мен. Да слушам за тях ми причиняваше смесица от болка и обич. Прогоних вкуса й с нова глътка бренди от Сандседж.
— Щеше да е невъзможно да видя Копривка, без да се видя и с Бърич. Гледа я като… ами, като баща. Той е добре. Куцането му не се е оправило обаче. Но рядко върви пеш, тъй че, изглежда, това не го притеснява. При него са конете, винаги коне, както е било винаги. — Старият се окашля. — С кралицата се погрижихме жребчетата на Огън и Сажда да ги получи той. Е, той основа препитанието си на тези два породисти коня. Кобилата, която разседла, Жар, той ми я даде. Сега не само развъжда, но и обучава коне. Никога няма да забогатее, защото щом се види със спестени пари, отиват за друг кон или за да купи още пасища. Но когато го попитах как се оправя, ми отвърна: „Нормално“.
— А какво каза за гостуването ти? — попитах. И останах горд, че успях да го изрека, без гласът ми да се задави.
Сенч отново се усмихна широко, но този път в усмивката се долавяше печална нотка.
— След като преодоля стъписването, че ме вижда, беше изключително вежлив и добросърдечен. А когато ме отведе при Жар на сутринта, един от близнаците, Ним мисля, ми я беше оседлал, най-кротко ме увери, че ще ме убие, ако кажа нещо на Копривка. Каза го със съжаление, но съвсем искрено. Думите му не ме усъмниха от неговата уста, тъй че не е нужно да ги чувам повторени и от твоята.
— Тя знае ли, че Бърич не й е баща? Знае ли нещо за мен?
Въпрос след въпрос изникваха в ума ми. Изтласквах ги. Ненавиждах алчността, с която бях задал първите два, но не можах да устоя. Гладът да узнаеш, най-сетне да узнаеш след толкова години, беше като пристрастието към Умението.
Сенч извърна поглед от мен и отпи от брендито.
— Не знам. Нарича го „тате“ и го обича пламенно, без абсолютно никакви задръжки. О, възразява му, често не е съгласна с него, но е за разни дреболии, не заради самия него. Боя се, че с майка й нещата са по-бурни. Копривка не проявява никакъв интерес към пчели или свещи, въпреки че Моли явно би искала да види как дъщеря й поема нейния занаят. Но каквато е упорита Копривка, мисля, че Моли ще трябва да се задоволи с някой от синовете. — Погледна към прозореца и добави кротко: — Не споменавахме името ти в присъствието на Копривка.
Завъртях чашата в ръцете си.
— Какви неща я интересуват?
— Коне. Соколи. Мечове. На петнадесет е вече и очаквах поне да чуя някакви приказки за млади мъже от нея, но май са й безразлични. Може би жената в нея все още не се е събудила или навярно има твърде много братя, за да храни някаква романтични илюзии за момчетата. Би искала да избяга в Бъкип и да се включи в някой от отрядите стражници. Знае, че Бърич е бил Старши коняр там. Един от поводите да отида да го видя беше да му предам предложението на Кетрикен отново да поеме поста. Бърич отказа. Копривка не можа да разбере защо.
— Аз го разбирам.
— Аз също. Но му казах, че бих могъл да намеря там място за Копривка, дори той да предпочете да не отиде. Би могла да ми служи като паж, ако не нещо друго, макар да съм сигурен, че кралица Кетрикен ще е щастлива да я има край себе си. Нека види порядките в една цитадела и град, нека вкуси от дворцовия живот, казах му. Бърич го отхвърли веднага и изглеждаше почти обиден, че съм го предложил.
Неволно издишах тихо, с облекчение. Сенч отпи от брендито и ме загледа мълчаливо. Изчакваше. Знаеше кой ще е следващият ми въпрос не по-зле от мен. Защо? Защо беше потърсил Бърич, защо му беше предложил да отведе Копривка в Бъкип? Отпих и аз и се замислих за стареца. Старец? Да, но не както остаряват повечето хора. Косата му бе побеляла съвсем, но зеленото в очите му сякаш пламтеше още по-ярко под тези снежни кичури. Мислех си колко упорито се е борил с тялото си, за да не се изгърбят съвсем изкривените му вече рамене, какви церове е взимал, за да удължи тази жизненост, и какво са му стрували тези церове в други отношения. Беше по-стар от крал Умен, а Умен беше мъртъв от много години. Незаконен кралски син от същото потекло като моето, той като че ли вирееше прекрасно сред интриги и съперничества така, както аз не можех. Аз бях избягал от двора и всичко, което бе свързано с него. Сенч бе избрал да остане и беше станал незаменим за още едно поколение Пророци.