Шутът изсумтя пренебрежително и сложи кошницата с яйцата на масата.
— Славея, както обикновено, греши в две отношения. За тези години и премеждия, които си преживял, изглеждаш забележително млад. Вярно е, че опитът и времето са променили чертите ти; хората, които помнят момчето Фиц, няма да го видят в теб. И все пак някои от нас, приятелю, биха те познали дори да ти бяха одрали кожата и да я бяха изгорили.
— Утешителна мисъл, няма що. — Оставих огледалото и се заех с приготвянето на закуската. — Твоят цвят се е променил — заявих след малко, докато чупех яйца в една купа. — Но ти самият не изглеждаш нито с ден по-стар от последния път, когато те видях.
Шутът пълнеше чайника с вряла вода.
— Присъщо е за расата ми — отвърна кротко. — Ние живеем по-дълго, тъй че се променяме по-бавно. Променил съм се, Фиц, въпреки че забелязваш само цвета на плътта ми. Когато ме видя последния път, тъкмо навлизах в пълнолетието си. В мен избуяваха всякакви нови чувства и идеи, толкова много, че едва успявах да задържа ума си върху текущите задачи. Като си спомня как се държах, ами… самият аз съм скандализиран. Вече съм много по-зрял, уверявам те. Знам, че си има време и място за всяко нещо и че това, за което съм предопределен, трябва да стои над всичко, което бих могъл да копнея да направя за себе си.
Изсипах яйцата в тигана и го сложих на края на огнището. Заговорих бавно.
— Знаеш ли, когато ми говориш с гатанки, се дразня. Но когато се опиташ да заговориш ясно за себе си, се плаша.
— Още една основателна причина да не говоря за себе си — възкликна той с фалшива сърдечност. — Е? Какви ще са задачите ни за днес?
Помислих, докато бърках яйцата, и избутах тигана по-близо до огъня.
— Не знам — отвърнах.
Изглеждаше изненадан от внезапната промяна в тона ми.
— Фиц? Добре ли си?
Сам не можех да си обясня тази рязка смяна в настроението ми.
— Изведнъж всичко ми изглежда толкова безсмислено. Докато знаех, че Хеп ще е тук за зимата, винаги се грижех да ни подсигуря. Градината ми беше четири пъти по-малка от сегашното, когато момчето дойде при мен за първи път, и с Нощни очи ловувахме за храната си ден за ден. Ако ловът ни не тръгнеше добре и се върнехме с празни ръце, сякаш нямаше кой знае какви последици. Сега гледам всичко, което съм заделил, и си мисля, че ако момчето не е тук, ако презимува при някой майстор, докато започне да учи занаята си, ами, тогава вече си имам достатъчно за Нощни очи и за себе си. Понякога ми се струва, че в това няма никакъв смисъл. И тогава се чудя дали изобщо е останал някакъв смисъл в живота ми.
Шутът свъси вежди.
— Колко меланхолично звучи. Или чувам в гласа ти елфовата кора?
— Не. — Вдигнах изпържените яйца и ги занесох на масата. Беше почти облекчение да изкажа на глас мислите, които бях опровергавал. — Според мен Славея доведе Хеп при мен точно затова. Мисля, че е разбрала колко безцелен е станал животът ми, и ми доведе някой, който да му придаде облик.
Шутът тропна ядосано чиниите на масата и започна да ги пълни.
— А според мен я надценяваш. Тя едва ли мисли за някой друг и нещо друго, освен за собствените си нужди. Подозирам, че е взела момчето със себе си по импулс и го е оставила тук, след като й е омръзнало. Извадили сте късмет и двамата, че сте си помагали един на друг.
Не отвърнах нищо. Ядът и неприязънта му към Славея ме изненадаха. Седнах на масата и започнах да се храня. Но той не беше свършил.
— Ако Славея е имала предвид някой да даде облик на живота ти, била е самата тя. Съмнявам се изобщо да си е представяла, че може да се нуждаеш от нечия друга близост, освен нейната.
Имах неприятното подозрение, че е прав, особено след като си спомних как се беше изказала за Нощни очи и Хеп при последното си гостуване.
— Добре. Какво си е мислила тя или не, вече е без значение. Така или иначе, държа на всяка цена да видя Хеп усвоил добър занаят. Но след това…
— След това ще си свободен да поемеш отново личния си живот. Имам предчувствието, че той ще те върне в Бъкип.
— Имаш „предчувствие“? — попитах кисело. — Това предчувствие на Шута ли е, или на Белия ясновидец?
— След като така и така никога не си вярвал на пророчествата ми, какво те интересува? — Усмихна ми се лукаво и започна да се храни.
— Два-три пъти предсказаното от теб като че ли наистина се сбъдна. Въпреки че предсказанията ти бяха много мъгляви. Човек може да им придаде какъвто си иска смисъл.