Погледна ме за миг, сякаш очакваше да възразя. Замълчах си.
Той сведе очи към пода.
— Предполагам, че трябва да виня единствено себе си, когато най-сетне най-голямата истина разцъфна у мен, а не можеше да се отрече — никой нямаше да ми повярва. В деня, в който се провъзгласих за Белия ясновидец, който този век очаква, учителите ми ме смъмриха. Укроти амбициите си, казаха ми. Сякаш някой изобщо би пожелал някога да има тази съдба! Друг вече носи тази мантия, казаха ми. Тръгнала е преди теб да оформя бъдещето на света така, както диктуват виденията й. За всеки век има само един Бял ясновидец. Всички знаят това… Дори и аз знаех, че е така. Тъй че какво бях аз тогава? Попитах ги. А те не можаха да ми отговорят какво съм, но бяха сигурни какво не съм. Не бях Белият ясновидец. Нея вече я бяха подготвили и изпратили на света.
Вдиша дълбоко и замълча. Накрая сви рамене.
— Знаех, че грешат. Знаех истината за грешката им толкова дълбоко, колкото знаех какво съм самият аз. Опитваха се да ме накарат да съм доволен от живота си там. Мисля, че не бяха и сънували, че ще им се противопоставя. Но го направих. Избягах. Дойдох на север, по пътища и във времена, които не бих могъл дори да ти опиша. И все пак вървях все на север и на север, докато не стигнах до двора на крал Умен Пророка. На него се продадох, точно така, както го направи и ти. Моята вярност срещу неговата закрила. И бях преживял там едва един сезон, преди слухът за твоето идване да разтърси двора. Копеле. Нечакано дете, непризнат Пророк. О, колко изненадани бяха всички. Всички, освен мен. Защото аз вече бях сънувал лицето ти и знаех, че трябва да те намеря, макар всички да ме уверяваха, че ти не съществуваш и не би могъл да съществуваш.
Наведе се над масата и сложи ръката си в ръкавицата на китката ми. Стисна я само за миг и кожите ни не се докоснаха, но в този миг усетих проблясъка на свързване. Не мога да го опиша другояче. Не беше Умението; не беше и Осезанието. Изобщо не беше магия, така, както познавам магията. Беше като в онзи момент на двойно разпознаване, който понякога те обзема в някое странно място. Имах чувството, че сме седели така заедно, изговаряли сме тези думи преди и че всеки път, когато сме го правили, думите са били подпечатвани с това кратко докосване. Извърнах поглед от него — и се натъкнах на черните вълчи очи, впити в моите.
Покашлях се и се опитах да сменя темата.
— Каза, че си я познавал. Има ли си тя име?
— Не и такова, каквото може изобщо да си чувал. Но все пак си чувал за нея. Помниш ли, че по време на Войната на Алените кораби знаехме техния водач само като Кебал Тестото?
Кимнах. Беше племенен вожд на външноостровитяните, издигнал се бързо и с много кръвопролития и също толкова бързо паднал с пробуждането на нашите дракони. Според някои приказки драконът на Искрен го погълнал, според други — бил се удавил.
— А да си чувал изобщо, че е имал съветничка? Бялата жена?
Думите му прокънтяха странно познато в ума ми. Намръщих се, мъчех се да си спомня. Да. Имаше такава мълва, но нищо повече. Кимнах отново.
— Добре. — Шутът се отпусна в стола си. Заговори почти безгрижно. — Това беше тя. И ще ти кажа още нещо. Също толкова сигурно, колкото тя вярва, че е Белият ясновидец, вярва и че онзи Кебал Тестото е нейният Катализатор.
— Нейният „онзи, който идва, за да даде възможност на други да станат герои“ ли?
Той поклати глава.
— Не той. Нейният Катализатор идва, за да премахва героите. Да направи хората да са по-малко от това, което би трябвало да са. Защото там, където аз градя, тя трябва да руши. Където аз обединявам, тя трябва да разделя. — Тръсна отново глава. — Тя вярва, че всичко трябва да свърши, преди да може да започне отново.
Изчаках го да довърши, но той мълчеше. Накрая го подканих:
— А ти в какво вярваш?
По лицето му бавно се плъзна усмивка.
— В тебе. Ти си моето ново начало.
Не можах да измисля нищо в отговор. В стаята се възцари тишина.
Той бавно посегна към ухото си.
— Нося това от последния път, когато те оставих. Но мисля, че сега трябва да ти го върна. Там, където отивам, не мога да го нося. Твърде уникално е. Някои хора може да си спомнят, че са виждали ти да носиш тази обеца. Или Бърич. Или баща ти. Бих могъл да разбудя спомени, които предпочитам да си останат необезпокоени.