— О, имам няколко. Просто не ми се обаждат много често.
— Аха. А нови приятели? Джина отби ли се на път за Бъкип?
— Отби се. Остави ни талисман, та градината да расте по-добре, като благодарност за нощния подслон.
Той ме изгледа.
— Останала е през нощта значи. Мила е, нали?
— Да, мила е. — Очакваше да му кажа повече, но си замълчах. Той наведе глава да прикрие усмивката си. Пресегнах се и го пернах приятелски. Той отби удара, а после изведнъж ме стисна за ръката. Усмивката избяга от лицето му, заменена с тревога. — Том, Том, какво да правя сега? Мислех си, че ще е лесно, но не е. Бях готов да работя упорито, за добра заплата, бях съвсем учтив и добронамерен, но все едно, отнасяха се зле с мен. Какво ще правя сега? Не мога да живея тук, на края на света, цял живот. Не мога!
— Да. Не можеш.
И в този момент осъзнах две неща. Първо, че изолираният ми живот бе подготвил момчето лошо да си проправи своя път, и второ, че точно това трябваше да е почувствал Сенч, когато бях заявил, че няма да бъда повече убиец. Странно е да си помислиш, че когато даваш на едно момче онова, което мислиш за най-доброто от себе си, всъщност го осакатяваш. Отчаяният му поглед ме накара да се почувствам дребен и засрамен. Трябваше да му дам по-добър шанс. Щях да му го дам. Чух се да изричам думите, преди още да съм разбрал, че съм си ги помислил.
— Наистина имам стари приятели в Бъкип. Мога да заема пари за чирашката ти такса.
Сърцето ми подскочи при мисълта каква ли форма на лихва ще ми поискат за такъв заем, но се стегнах. Първо щях да отида при Сенч, а ако това, което щеше да ми поиска в замяна, се окажеше прекалено скъпо, щях да потърся Шута. Нямаше да е леко да помоля така унизително за пари, но…
— Готов си да направиш това? За мен? Но аз дори не съм ти истински син. — Хеп ме гледаше невярващо.
Стиснах ръката му.
— Искам да го направя. Защото си ми толкова близък до син, колкото изобщо бих могъл да имам някога.
— Ще ти помогна да изплатиш дълга, заклевам се.
— Не. Дългът ще си е мой, ще го поема с охота. Но ще очаквам да внимаваш много при своя майстор и да се посветиш изцяло на доброто изучаване на занаята си.
— Ще го направя, Том. Ще го направя. И се заклевам, нищо няма да ти липсва на старини. — Изрече го с пламенната страст на простосърдечен младеж. Приех думите му така, както прозвучаха, без да обръщам внимание на насмешката, блеснала в погледа на Нощни очи.
Схващаш ли колко е поучително, когато някой те вижда да креташ към смъртта?
Никога не съм казвал, че си на ръба на гроба си.
Не си. Просто се отнасяш с мен все едно съм трошлив като костите на стара кокошка.
Не си ли?
Не. Силата ми се връща. Чакай само да окапят листата и да захлади. Ще мога да вървя до теб, докато капнеш. Както е било винаги.
Но ако се наложи да тръгна преди това?
Вълкът отпусна с въздишка глава върху изпружените си предни лапи. Ако скочиш към гърлото на елен мъжкар и не улучиш? Няма смисъл да се тревожиш за нещо, преди да се е случило.
— Същото ли си мислиш като мен? — Безпокойството на Хеп наруши привидното мълчание в стаята.
Срещнах загрижения му поглед.
— Може би. Ти за какво си мислиш?
Той заговори колебливо:
— Че колкото по-скоро говориш с приятелите си, толкова по-скоро ще знаем какво да очакваме за зимата.
Отвърнах бавно:
— Още една зима тук няма да е добре за тебе, нали?
— Да, няма. — Вродената му искреност го накара да ми отвърне, без да мисли. След това го смекчи с: — Не че не ми харесва тук, с теб и Нощни очи. Просто… — Поколеба се за миг. — Чувствал ли си се някога все едно, че времето ти се изплъзва? Все едно, че животът изтича покрай теб, а ти си затънал в застояла вода, с мъртвата риба и старите клони?
Ти ще да си мъртвата риба. Аз май съм старият клон.
Пренебрегнах отново Нощни очи.
— Май си спомням, че съм имал такова чувство веднъж-дваж. — Погледнах недовършената карта на Искрен на Шестте херцогства. Бавно издишах, помъчих се да не прозвучи като въздишка. — Ще тръгна колкото може по-скоро.
— Мога да се приготвя за утре сутринта. Един хубав сън и ще съм…
— Не. — Срязах го твърдо, но вежливо. Понечих да добавя, че хората, които трябва да видя, трябва да ги видя сам. Овладях се, преди да съм му дал повод да се чуди. Вместо това кимнах към Нощни очи. — Тук има неща, които трябва да се наглеждат, докато ме няма. Ще ги оставя на твоите грижи.
За миг той се умърлуши, но трябва да му призная, че си пое дъх, изправи рамене и кимна разбиращо.
Нощни очи се превъртя на хълбок, после на гръб. Ето ти го умрелия вълк. Можете да си го погребете, става само да лежи в прашния двор и да гледа пилците, които не му дават да избие. Замята унило лапи във въздуха.