— Тронът на Пророка няма да устои пред това, Фицрицарин. От твърде дълго време ни беше нужен крал. Ако се докаже, че момчето е Осезаващо, дори с това мисля, че бих могъл да се справя, като го представя в друга светлина. Но ако бъде показан на херцозите му като звяр, всичко ще се провали и Шестте херцогства никога вече няма да са Шестте херцогства, а ще се сведат до дърлещи се градове-държави и между тях земя, която никой няма да управлява. Двамата с Кетрикен извървяхме толкова дълъг и мъчителен път, момчето ми, през годините, докато те нямаше. Нито тя, нито аз можем да наложим неоспоримия авторитет, на който би могъл да разчита един истински крал от рода на Пророка. През годините плавахме през бурно море от съюзи, първо с тези херцози, после с онези, и все заплитахме мнозинство, което да ни позволи да оцелеем още един сезон. Вече сме близо, толкова близо. След още две години принц Предан няма вече да е принц, а ще приеме титлата крал-претендент. Още една година и мисля, че бихме могли да убедим херцозите да го признаят за пълноправен крал. Тогава, мисля, бихме могли да се чувстваме сигурни за известно време. Когато крал Ейод от Планините умре, Предан наследява и неговата мантия. Ще разполагаме с Планините зад гърба си, а ако този брачен съюз, който Кетрикен договори с Хетгурда на Външните острови, процъфти, ще разполагаме и с приятелство в моретата на север.
— Хетгурд?
— Съюз на благородници. Там нямат крал, никакъв върховен владетел. Кебал Тестото беше аномалия за тях. Но в този Хетгурд има много могъщи хора, а един от тях, Аркон Кървавия меч, има дъщеря. Та тя и Предан изглеждат подходящи един за друг. Хетгурдът е изпратил делегация, за да признаят годежа им официално. Скоро ще пристигне. Ако принц Предан отговори на очакванията им, годежът им ще бъде признат на церемония на следващото новолуние. — Обърна се към мен и поклати глава. — Боя се, че е твърде рано за такъв съюз. Беарния не го харесва, нито Рипон. Те вероятно най биха се облагодетелствали от подновената търговия, но раните все още са твърде пресни. Според мен би било по-добре да се изчака още пет години, нека търговията между двете държави бавно се разрасне, нека Предан да поеме юздите на Шестте херцогства и тогава да се предложи съюз. Не с моя принц, а с по-малко предложение. Дъщеря на някой от херцозите или по-млад син може би… но това е само мой съвет. Аз не съм кралицата, а кралицата е заявила волята си. Заяви, че ще постигне мир, докато е жива. Мисля, че си поставя прекалено амбициозни цели: да влее Планинското кралство в Шестте херцогства като седмо и да постави външноостровитянка на нашия трон като кралица. Твърде много е за толкова кратко време…
Беше почти все едно е забравил, че съм в стаята. Разсъждаваше пред мен на глас с безгрижие, каквото не беше проявявал никога през годините, докато крал Умен бе на трона. В онези години изобщо нямаше да изрече дума на съмнение по някое от решенията на краля. Дали смяташе нашата чуждоземна кралица за по-податлива на грешки, или вече ме приемаше за достатъчно зрял, за да мога да слушам негодуванията му? Седна срещу мен и отново се вгледа в очите ми.
В този момент студ полази по гръбнака ми, защото осъзнах пред какво съм изправен. Сенч не беше някогашният мъж. Беше се състарил и въпреки отрицанията му острият ум с мъка проблясваше иззад пърхащите завеси на годините му. Само структурата на шпионската му мрежа, градена с такова усърдие, поддържаше силата му сега. Каквито и отвари да си слагаше в чая, не бяха достатъчни, за да поддържат фасадата. Да осъзнае човек това беше като да пропуснеш стъпало по стръмна стълба в тъмното. Изведнъж осъзнах колко отвисоко и колко бързо можем да паднем всички.
Пресегнах се през масата и сложих ръката си върху неговата. Кълна се, исках да му влея от силата си. Вкопчих очите му с погледа си и се помъчих да му внуша увереност.
— Започни от нощта преди да изчезне — предложих му спокойно. — И ми кажи всичко, което знаеш.
— След всички онези години аз трябва да ти докладвам и да те оставя ти да правиш заключенията? — Стори ми се, че съм го обидил, но той се усмихна. — Ах, Фиц, благодаря ти. Благодаря ти, момче. След толкова време е хубаво пак да си до мен. Толкова е хубаво да имам някой, комуто да мога да се доверя. Нощта преди принц Предан да изчезне. Добре. Чакай да видя…