Стремглаво се запъти към стаята на Естебан и не успя да се въздържи да не влезе, дори когато разбра, че гласовете не идваха оттам, а от стаята на прислужницата — някакъв сладникав телевизионен сериал, който тя бе забравила да изключи. Нахлу вътре и остави вратата отворена, като очакваше да завари там жена си и Естебан, прегърнати в леглото.
Не видя нищо подобно. В стаята нямаше никой. Онова, което се мъдреше на леглото, бе далеч по-шокиращо от другото, което очакваше да завари. Краката му се подкосиха. Хвана се за бюрото на Естебан, за да не падне. Веднага щом се посъвзе, се спусна към чаршафа, издърпа го от леглото и го притисна към себе си. Като че ли някой го бе притиснал в менгеме. Обърна се и погледна уплашено към вратата, да не би прислужницата да се е качила след него и да е видяла нарисуваното на чаршафа. Все още имаше опасност да се появи. Щеше да се чуди какви са тези странни действия. Трябваше час по-скоро да скрие чаршафа. Сгъна го набързо, премести го в дясната си ръка, където прислужницата може би нямаше да го забележи, докато минава през коридора към спалнята си. Когато стигна и затвори вратата зад себе си, спускайки се към гардероба, за да скрие чаршафа, изведнъж видя отражението на собственото си легло в огледалото — а какво имаше върху него!
Бе същото, каквото върху леглото на Естебан. Огромно, черно, зловещо и толкова потресаващо, че след като смачка набързо и този чаршаф и го пъхна в гардероба при другия, Розенберг дори не си помисли да отиде в тайния офис, който специално бе наел. Бе обзет от такава паника, че чисто и просто се спусна към телефона до леглото.
Холоуей бе ужасен от глупостта на Розенберг, който му се обаждаше от домашния си телефон, без да вземе предпазни мерки. Този пропуск, както и несмисленото бръщолевене, означаваха, че напълно бе изгубил контрол над себе си.
— Говори по-бавно, за Бога! — подкани го Холоуей. — Какво се опитваш да ми кажеш? Видял си какво?
— Череп! Проклет череп! Изрисуван с черна боя върху чаршафа ми! И върху леглото на бодигарда на жена ми!
— По-спокойно. Може да не е това, което мислиш. Някой се опитва да те заплашва със смърт. Няма причина да свързваш…
— Щом имаме работа с „Нощта и мъглата“, не мога да не мисля, че… Това е повече от обикновена заплаха. Ти знаеш какво означава символът! Който и да го е нарисувал, иска да ни покаже, че му е известно всичко за нас!
Холоуей говореше ниско, за да не привлече вниманието на охраната си отвън в коридора.
— Добре, да предположим, че са те. Какво значение има? Това не променя нещата. И без това знаем, че са ни разкрили.
— Напротив. Променя всичко! — гласът на Розенберг достигна до истерия. — Доказва, че не са се задоволили с отвличането на бащите ни! Сега е наш ред! Греховете на бащите! Следващото поколение трябва да ги изкупи със страданията си! И те са в състояние да ни навлекат всякакви беди! Успели са да проникнат в дома ми въпреки всички предпазни мерки!
— Не можем да обсъждаме това до безкрайност по този телефон — предупреди го Холоуей. — Сега затвори. Обади ми се след час по…
Но Розенберг не спираше.
— И това не е всичко! Защо два черепа? Защо на леглото на бодигарда на жена ми?
— Предполагам, че за да подсилят ефекта. Да…
— По дяволите, ти не разбираш! Жена ми и бодигардът й са любовници! Мислех, че никой не знае! Правех се, че не забелязвам! Но „Нощта и мъглата“ и това са научили! Затова са изрисували черепите точно на тези две легла! Искат да ми кажат, че им е известно всичко за мен, дори кой спи с жена ми! Да се изфукат, че знаят всички мои тайни! Всички наши тайни, Холоуей! Сделката! Пратката! Ако са научили…
— Правиш прибързани заключения!
— Прибързани ли? — изстена Розенберг. — О, Боже, защо ли влязох с теб в тази игра? Ти си толкова самонадеян, че дори не искаш да си признаеш…
— Сет и Ледената висулка ще се погрижат.
— Ще се погрижат? Ще? Но все още не са, нали? Само това ме интересува! Докато онези двамата гонят вятъра, ето какво ме сполетя. Отказвам се от сделката!
— Какво?
— Отказвам се или поне ми позволи да спра кораба! Не искам да имам двама врагове насреща си, Холоуей! Ако клиентите ни разберат, че сме започнали без да ги предупредим, че някой би могъл да знае за доставката, ще ни видят сметката! „Нощта и мъглата“ ще ни се сторят цвете в сравнение с тях!
— Докога ще ти повтарям, че…
— Не, изслушай ме! Веднага щом затворя, се обаждам в Рио. Ще направя онова, което веднага трябваше да направя! Ще кажа „не“! А след това ще чакам твоите двама маниаци да се разправят с „Нощта и мъглата“!