На следващия ден сякаш в знак на протест срещу камерите на Колин полтъргайстът започнал да прекъсва телефоните на магазина по време на разговор. Дъждът от монети и кламери в работно време и невъзможността да води нормални телефонни разговори извадили от равновесие собственикът на магазина.
Чашата преляла, когато Колин имал неблагоразумието да му разкаже за полтъргайста от Енфийлд, който през 1977–79 г. имал навика да пали банкноти от една лира, дори когато са затворени в чекмедже. Дон категорично поискал от Колин да махне камерите и да остави полтъргайста от магазина му на мира. Все пак преди да се появи ловецът на духове той само безобидно замерял клиентите с монети.
След три дни, когато Колин се прибрал в Лондон, по някое време телефонът му звъннал, той вдигнал слушалката и чул: „Добър ден. Аз съм Дон от магазина за мебели. С какво мога да ви услужа?“ Станало ясно, че телефоните на двамата звъннали едновременно, без никой от тях да има желание да говори с другия. Тогава Дон помолил Колин повече да не се занимава със случая, защото от три дни дъждът от монети и кламери в магазина секнал. Наистина в тоалетната на магазина взели да се появяват странни надписи, но това вече не пречело на бизнеса, пък и последният гласял: „Тръгвам си“.
Шумните призраци
Разбира се, историята с Йоркширския немирник не е уникална. Най-обемистата книга за полтъргайстите, на която съм попадал, е едноименният фундаментален труд на англичанина (!) Майкъл Гос. На цели 352 страници той описва над хиляда случая от всички краища на света. Балканският полуостров обаче, където е родината на Хък, е сравнително слабо представен. Все пак Югославия измива очите на хората от този размирен регион с факта, че сръбската преса съобщава за полтъргайст още в 1885 г. Румънката Елеонора Цугун пък се гордее с драскотините и следите от ухапвания, които постоянно се появяват по тялото й, дори когато е под най-строго наблюдение. Българският полтъргайст Кики, който се прочу през 90-те години на ХХ в., обаче не е удостоен с честта да бъде включен в нея. Ала и без него в книгата има достатъчно любопитни случаи.
Най-много място е отредено на полтъргайста от Розенхайм, който преди време направо побърка служителите в една адвокатска кантора в Германия. Неговите хобита бяха няколко: да блокира телефонната централа и компютърната мрежа, да клати полилеите и да кара електрическите крушки да избухват, да вади чекмеджетата от бюрата и да преобръща луминесцентните тръби в гнездата им. Върхът на нахалството му бе, когато за 15 минути 46 пъти набра телефонния номер на службата за точно време, макар в офиса да имаше два часовника.
В Бирмингам пък няколко месеца по улица Торнтън Роуд летяха камъни, които чупеха прозорците и полицията изразходва над 3000 човекочаса в безплодно разследване. А в един девически пансион в Йоркшир полтъргайст гасеше лампите, чупеше чаши, мърдаше учебниците, дърпаше завивките на ученичките и ги гонеше по стълбите. От него успяха да се отърват едва когато специално поканеният пастор изпълни една от най-тържествените церемонии на Англиканската църква — екзорсизъм, т.е. прогонване на злите духове.
Между другото тези пакостници не прощават и на служителите на светата църква. Един епископ в Занзибар съобщи за полтъргайст, който пред очите му ронел парчета глина от стената на колибата на негов мирянин и я разхвърлял по пода.
Макар йоркширските полтъргайсти да са известни като най-големите пакостници, семейство Нюманс от Шефилд е готово да целува и краката на своя немирник, който няколко месеца преди това им вгорчаваше живота. При една от лудориите си той събуди всички точно когато къщата им гореше и цялото семейство успя да се спаси.
За разлика от английското великодушие към полтъргайстите в САЩ тях ги преследват като избягали роби. Да си ревностен професионален ловец на духове, въоръжен с най-модерна снимачна техника, е американски национален спорт, на който може да съперничи само търчането по дирите на бигфут. Именно в САЩ обаче се роди и най-любопитната теория за естеството на това явление.
Да промениш света със силата на мисълта
Случвало ли ви се е някой ден да се чувствате щастлив и с каквото и да се захванете да се получава както трябва? По-често обаче ви наляга мрачно настроение и тогава нищо не върви, нали? Професорът от Принстънският университет Робърт Джан и психолога Бренда Дън смятат, че хората могат да влияят с мислите и чувствата си на заобикалящия ги материален свят. Тяхната теория най-неочаквано бе подкрепена от група изследователи от Торонто. Те решили да си измислят полтъргайст и после със силата на мисълта си да го накарат да се появи. Нарекли го Филип и в продължение на две седмици се мъчили да го „родят“ с какви ли не психотехники, но нищо не се случило. Накрая се отказали, махнали с ръка, отърсили се от напрежението и запели песни. И тогава чудото се случило! Филип се появил и разказал легендата, която му измислили. Ха сега де!