На другия ден, когато малкият ми син съобщи, че г-жа Дьо Фревил неотдавна е починала, бях толкова поразен, че ахнах. Оттогава, а и преди това, не съм имал никакви халюцинации.“
Синдромът на вдовицата
Дългогодишното съжителство между някои хармонични души дотолкова може да ги сближи, че в телата им да настъпят физиологични промени.
21 ноември 1996 г. За да провери възможностите на новия си компютър, днес Ана-Мария екстраполира образите на 33 брачни двойки, щастливо отпразнували златната си сватба. Резултатите недвусмислено показаха, че в 73% от изследваните случаи, ако брачните партньори доживеят до 180-годишна възраст, те ще си приличат като две капки вода. Така се потвърди хипотезата ми, че духовното родство често води до физическа прилика. Попитах я шеговито дали след двеста години аз ще заприличам на лъв или тя ще замяза на бик за разплод. Ана-Мария се възмути и ми отвърна, че ако имала нужда от бик за разплод, щяла да си остане на Алдебаран. После ми натика под носа остатъка от изследването си, от който се виждаше, че физическите отлики не са доказателство за липсата на душевна хармония. В останалите 27% от изследваните брачни двойки, при които тя не беше наблюдавала тенденция към физическо сближаване, изглежда решаващият фактор бе, че живеят в общности с много приятели. Така стана ясно, че според нейния компютър физическата прилика настъпва след години единствено когато сродните души живеят в хармония, но уединено. Само един за друг.
Ана-Мария мигом направи следващата, по-смела крачка, като издигна тезата, че дългогодишното хармонично съжителство в края на краищата може да доведе до сливане на двете личности в една. Доказателствата тя намери в статистиката на… смъртните случаи. Оказа се, че 17% от вдовиците и 35% от овдовелите съпрузи си отиват от този свят от няколко дни до няколко месеца след смъртта на брачния партньор. Ана-Мария твърди, че осиротялата половинка просто не може да се приспособи към живота и инстинктивно желае да поеме към отвъдното, за да се слее отново със загубената част от личността си. Тогава попитах какво става с онези 65–83% овдовели, кои успеят да преживеят смъртта на партньора? Компютърът й отвърна, че три четвърти от тях изпадат във властта на така наречения синдром на вдовицата…
И наистина проучванията на специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч показаха, че разказите за привидения на мъртви сродници датират от най-дълбока древност. Сп. „Бритиш Медикъл Джърнъл“ твърди, че според съвременната статистика повече от половината овдовели съпруги и съпрузи често усещат присъствието на починалите около себе си. „Видях съпруга си за първи път около месец след смъртта му — разказва една вдовица от Бирмингам. — Лежах в леглото си и като вдигнах поглед, той беше до леглото и ме гледаше. Беше толкова реално и приятно преживяване.“
Доста по-подробно и интересно е описанието на госпожа Джейн Кег от Нотингам, която видяла баща си, починал преди две години. Тя била сама в къщата, с чаша кафе на масата в трапезарията: „Вдигнах поглед и видях баща си, застанал на около два метра от мен. В ръката си държеше брой от вестник «Сън», сгънат на четири както обикновено, и хартия от сандвича си. Това бяха нещата, с които той приживе се връщаше от мач по крикет. Бе поставил дясната си ръка върху плота на бара към кухненския бокс, а с лявата държеше вестника и хартията. Беше облечен в най-хубавия си кафяв костюм, морскосин шлифер, бяла риза и вратовръзка на кафяви и бежови райета. Изглеждаше напълно истински. Остана на място около две минути, а след това се приближи до масата, където седях, и остави нещата си на половин метър от мен. Отмести ръка от вестника, обърна се надясно, погледна към кухненския бокс и промълви: «Харесва ми.» «Благодаря» — отвърнах аз. А след това изчезна. И вестникът с хартията изчезнаха, като че ли никога не са били там.“