13. Четвъртото измерение
Когато прочетох за първи път дневника на Хък Хогбен, първото и най-важно откритие беше, че той изобщо не е толкова уникална личност, както се опитва да се представи. Просто Хък е един от много гении сред хората. (Според тяхната мярка за гениалност, разбира се!) Типичното за човеците гении е, че ти биват два вида: признати и непризнати.
Обикновените гении са скучни. Тях всеки човек ги знае и и всеки им сваля шапка. Изконното човешко любопитство тласка хората на тълпи в орбитата на признатите гении, ала малцина издържат продължително да общуват с тях, защото за разлика от драконите самочувствието на човеците мигом изфирясва от контакта с гений. За това хората предпочитат да се възхищават на творенията на признатите гении от разстояние.
Непризнатите гении са друго нещо. Обикновено те са низвергнати от обществото, защото са изпреварили времето, в което живеят. Тях най-често ги обявяват за луди, маниаци или поне за леко смахнати. Понякога ги горят на клади или най-малкото ги изселват в затънтени места, та със своята непоносима гениалност да не се мотат в краката на съвременниците си. Изобщо съдбата на непризнатите гении е трудна. В същото време обаче повсемесно се шири един парадокс. Никак не са малко хората, които са убедени, че са изпреварили времето си и тайно се надяват, че един ден ще се окажат непризнати гении!
(img:609-gdlion.jpg|Картинката липсва|-left) Така че има два подвида непризнати гении: осъзнати и неосъзнати. Осъзнатите непризнати гении също се делят на две: реализирани и пациенти на моя приятел Иван Войнов, който управлява една психоклиника. Ако искате да разберете вие от кои сте, разгледайте добре илюстрацията и преценете кой е нейният автор.
Който просто повдигне рамене е нормален. Който обяви за автор Леонардо има нужда от лечение. А който познае творбата на Роджър Бейкън от XIII в. може да е сигурен, че ще издържи и най-тежкия тест за интелигентност на Менса България за общинари.
А сега нека да видим как изглежда според специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч първата десятка на признатите и неосъзнатите, но реализирани непризнати гении, обединени от признака изпреварили времето си:
| 1. | Лаодзъ | VI-V в. пр. Хр. |
| 2. | Исус Христос | I в. пр.Хр. — I в. сл.Хр. |
| 3. | Роджър Бейкън | ок. 1220–1294 |
| 4. | Йеронимус Бош | 1450–1516 |
| 5. | Леонардо да Винчи | 1452–1519 |
| 6. | Пиер дьо Нострадамус | 1503–1566 |
| 7. | Сирано дьо Бержерак | 1619–1655 |
| 8. | Барух Спиноза | 1632–1677 |
| 9. | Мечо Пух | 1926–? |
| 10. | Баба Ванга | ?–1985 |
Роджър Бейкън
Предшественик на всички непризнати гении на Земята през второто хилядолетие след Христа несъмнено е францисканският монах Роджър Бейкън.
Великият философ, математик, астроном, алхимик, природоизпитател и езиковед е роден около 1220 г. в Илчестър, графство Съмърсет, в богато семейство. Така той получава прекрасно образование и после сам преподава почти половин век в Оксфорд. Ала в края на дните си само принадлежността му към ордена на миноритите го спасява от изгаряне на кладата, защото в мрачния XIII в. Бейкън твърде много се набива на очи с блестящия си ум, пък и влага луди пари (при това собствени!) във фундаментални изследвания. Факт, който изглежда съмнителен дори и в днешно време.
Всъщност в началото неговите съвременници почти не му обръщат внимание, докато възкресява учението на Аристотел в Оксфорд. Но после…
2 март 1247 г. Успях да внуша на Френсис Бейкън, че само си губи времето да преподава във факултета по изкуство в Оксфорд. Той разполага с ум и средства за велики дела. Първо му показах му няколко „загубени“ древногръцки, римски и арабски книги от библиотеката на баща ми и горкичкият Роджър едва не си глътна езика. Когато му демонстрирах и един-два „тайни“ експеримента, които бях научил от китайците, той ме нарече Мастър Питър. Дано не съм объркал живота на добрия човек!
И в живота на Роджър Бейкън настъпва коренна промяна. От начало му прощават, когато описва принципа на очилата (създадени много скоро след това) и научно обяснява отражението на светлината и сферичното отклонение. Сетне съвременниците му само повдигат рамене, щом в 1242 г. открива съставките на барута, създаден от китайците, който в началото на следващия век преобразява живота на европейците. Ала търпението им се изчерпва, когато Бейкън предрича, че човечеството ще създаде самодвижещи се водни съдове и коли, та дори и летящи балони. Тези негови забележителни прозрения в далечния XIII в., когато конската сила е буквален измерител на единствения познат двигател, ако не броим силата на вятъра и водата, естествено преливат чашата и по каноните на времето Бекън е обявен за магьосник.