По-интересното обаче е, че в 1908 г. италианският археолог Луиджи Перниер изрови във Фестос — друго минойско селище в южната част на остров Крит — един диск с диаметър около 16 см, който коренно се отличава от останалите артефакти от минойската епоха: глината на диска от Фестос е печена; надписът е на непознат, трети тип писмо и символите (241 на брой), които са наредени по обиколката на диска от двете му страни, са набити в глината от неизвестния „печатар“ с помощта на набор от 45 печата, като липсват всякакви белези дали спираловидният надпис трябва да се чете от центъра към периферията или обратно.
Надписът на диска от Фестос не е разчетен и до днес.
— Дискът е молитвеник или пътна карта на извънземни
— Надписът е религиозен текст или химн на земна богиня
— Това е бакалският тефтер на някой търговец
— Цар Минос е шифровал списъка на военните си части
— Някой е описал пътешествието си през Сахара
— Имаме си работа с астрономически алманах
— Истината (или поне част от нея?) естествено открих в дневника на Хък.
8 март 1943 г. Днес, когато случайно стана дума за лабиринта на цар Минос и опитите да бъде разчетен дискът от Фестос, баща ми така се ухили, та веднага ми стана ясно, че той има пръст в тази работа. Не успях да го накарам да разкрие древната тайна и сам се захванах да разнищя тази история. Първата ми работа бе да открия мястото на стария Хогбен в легендата за Минотавъра. Както и да въртях и да сучех, все излизаше, че легендарното кръвожадно и сластолюбиво чудовище с глава на бик в лабиринта, на което всяка година поднасяли на тепсия седмина момци и седем девойки от Елада, трябва да е бил баща ми. Още от време оно той си е бисексуален, като можете да замените представката „би“ с което и да е от познатите и непознатите ни числа. Второ, дъщерята на цар Минос Ариадна трябва да е била любовница на баща ми. Как иначе да си обясним, че тя се влюбила в Тезей, дала му кълбото и с помощта на пътеводната нишка Тезей се измъкнал невредим от лабиринта (като оставил баща ми с пръст в устата!) и дори тръгнала с Тезей към Елада, но той я изоставил на остров Наксос и по-късно се оженил за сестра й Федра. Сигурно баща ми е принудил Ариадна да си признае за греховната й страст към него и Тезей се отвратил от нея. В такъв случай сигурно баща ми е подхвърлил на онзи италианец в 1908 г. диска от Фестос и навярно върху него е зашифровал сексуалните унижения, на които всяка година е подлагал обречените му момци и девойки от Древната Елада. Когато мина през София, непременно трябва дискретно да запозная моя приятел Владимир Георгиев с тази хипотеза.
Но Хък естествено тутакси забравя да сподели подозренията си и клетият академик Владимир Георгиев до края на живота си напразно си блъска главата с диска от Фестос и дори успя да разчете по един теоретично приемлив, но явно погрешен начин тайнствения спираловиден надпис, защото дори и не подозира, че текстът е кодиран.
Ръкописът на Войнич
През 1912 г. видният нюйоркски книжар Уилфред М. Войнич се сдобива с ценен ръкопис от библиотеката на йезуитския колеж във Фраскати (Италия). Днес спретнатото томче с формат 24 х 15 см тихичко се надсмива на всички криптолози по света от един рафт в отдела за редки книги на университетската библиотека в Йейл, защото неговите 236 пергаментови страници плавно и изящно са изписани с непозната азбука и блестящо са илюстрирани с несъществуващи(!) екзотични растения, голи жени и непонятни астрономически скици. Според едно писмо от 1666 г. на ректор на Пражкия университет Маркус Марци, което придружава ръкописа при всяка продажба, първият купувач на ръкописа — свещеният римски император Рудолф II Хабсбургски (1552–1612) — се сдобил с него за доста внушителната за времето си сума от 600 дуката с презумцията, че авторът на тайнственото произведение е „Роджър Бейкън, англичанинът“.
Отначало изследователите на ръкописа на Войнич наивно се усмихваха, смятайки, че става дума за най-обикновена подмяна на буквите от някоя азбука със специфични символи. Ала след къртовски труд досега криптолозите са открили само, че езикът, използван от автора на ръкописа, съдържа 29 символа и не е църковен латински, старославянски, средноанглийски, лангедок или който и да е друг книжовен език от X-XIII в., а те не са били чак толкоз много по него време.