— Ръкописът на Войнич е стенографски бележник на английския естествоизпитател Роджър Бейкън.
— Това е нечий ранен опит за създаване на изкуствен универсален език от дедуктивен тип.
— Става дума за шифрованите излияния на средновековен алхимик
— Текстът и рисунките автоматично са записани от медиум под диктовката на извънземни
4 май 1174 г. Днес се наложи да продам записките си от пътешествието до Волтар. Рискът е голям, защото оставям артефакт след себе си, но съм записал текста на волтариански и се надявам никой никога да не го разчете. Кулата в Пиза си заслужава тази жертва. Все пак съм се хванал на бас с баща ми, че една кула може хиляда години да е наклонена и никога да не падне. Вече върнах всички заеми. За тази кула се изръсих толкова много пари, че искрено се надявам тя да оцелее до 2174 г., та баща ми да ми върне вложените средства в петорен размер.
13 януари 1247 г. Успях да си откупя волтарианските записки на прилична цена. Смятам да ги подаря на Роджър Бейкън. Неотдавна се запознах с него в Оксфорд и ми направи силно впечатление. Той е един от малцината на Земята, който може да ги оцени по достойнство.
14 февруари 1579 г. Днес се наложи да продам за втори път волтарианските си записки, за да финансирам издаването на Псалтир на български. С тази работа се е заел Яков Крайков във Венеция. Поробената ми родина заслужава този жест. Пък и записките ми вече бяха веднъж в обръщение и никой не схвана за какво става дума. На времето бях ги подарил на Роджър Бейкън, светла му памет, а пък той ми ги завеща след смъртта си и сега ги пробутах на Свещения римски император Рудолф II като негово дело с нотариално заверен документ. Прости ми, Роджър.
Накратко за останалите артефакти
Очите от скалите
(3200–1600 г. пр. Хр.) — много характерни скални вдлъбнатини, оградени с пръстени и спирали, открити по всички континенти на Земята с изключение на Антарктида.
— Символи от звездни карти на древна свръхцивилизация
— Стилизирани портрети на неизвестна Богиня на окото
— Древни символи на Слънцето
— Знаци, свързани с погребален ритуал на извънземни
23 септември 1993 г. Днес баща ми за първи път гледа един епизод от телевизионната поредица „Загадъчният свят на Артър Кларк“ и беше много горд. Оказа се, че на времето той бил страстен играч и осеял Земята с игрища за миниголф, а Артър Кларк ги представи като голяма мистерия. Ако знаех по-рано непременно щях да му подшушна за истинското предназначение на скалните вдлъбнатини.
Кристалните черепи
(?) — първият от тях е изложен през 1890 г. в нюйоркската бижутерийна фирма „Тифани“, а вторият, по-съвършен екземпляр е открит през 20-те години сред развалините на древния южноамерикански град Лубаантум.
— Ювелирно произведение на ацтекското изкуство
— Модел на древна свръхцивилизация за часовете по анатомия
— Символ на memento mori от епохата на китайската династия Цин, изработен по поръчка на европейски клиент
— Ритуален атрибут на древен оракул
— Останки от извънземно
4 май 1889 г. Баща ми толкова се впечатлил от „подвизите“ на Джак Изкормвача преди шест месеца в Лондон, че го издирил, сканирал му главата (или пък му я отрязал — знам ли?) и поръчал на някакви китайски майстори да му изработят кристален череп — точно копие на прототипа. И днес ми показа с гордост своя символ на смъртта. Щом тръгна за Мексико смятам да му го отмъкна.
15 ноември 1918 г. Баща ми съвсем се е побъркал. Днес ми показа нов кристален череп от колекцията си memento mori и с гордост рече, че бил абсолютно копие на черепа на някакъв тип, който пренесъл испанската инфлуенца от Азия в Европа и Северна Америка. А тази пандемия затри досега над 20 милиона човешки живота!
Грънците от Глозел
(ок. 500–300 г. пр. Хр) — глинени съдове, резбовани кости и глинени плочки с неразчетени надписи, открити в яма край Виши, след като една крава пропада в нея.
— Предметите принадлежат към различни исторически периоди и според археолозите става дума за най-обикновена фалшификация