1955: Излиза от печат „Земният катаклизъм“
1966: Най-сетне публикува и първата си любов — книгата „Едип и Ехнатон“
1976: Умира шумно величан и яростно отричан
Д-р Великовски и световете в сблъсък
Поне дузина издателства вече са отхвърлили „скандалния“ ръкопис на Великовски, когато „Макмилан“ се престрашава да го обяви в каталога си за 1950 г. Уви! Издателството е подложено на невиждан натиск от академичните и университетските среди — основните автори и купувачи на научна литература! — и се принуждава да го прехвърли в „Дабълдей“, за да не понесе „ужасни загуби“. И „Дабълдей“ прави удар, защото „Светове в сблъсък“ тутакси става бестселър.
Какво толкова вбесява някои учени и докарва до луд възторг непредубедените читатели? Докато чете Стария завет и други древни еврейски текстове и египетски папироси, Великовски стига до идеята, че в исторически времена планетата Венера се откъсва от газовия гигант Юпитер във вид на капка (по космическите мащаби, разбира се!) и започва да обикаля досущ като комета около Слънцето по силно елептична орбита. И в своя път преди около 3500 години Венера се приближава до Земята точно по времето, когато древните евреи напускат Египет.
Ефектът от навлизането на Земята в опашката на „кометата“ Венера е катастрофален. Земята потъва в мрак. Цели биологични видове погиват, пометени от калта, скалите и морската вода, заляла сушата. В Египет избухват епидемии. Войската на фараона се дави в Червено море от приливния ефект.
Постепенно катаклизмът отминава и Венера не се приближава до Земята в продължение на 52 години. После, по времето на Исус Навин, идва вторият удар. Този път земната ос се накланя, слънцето сякаш спира да се движи и настъпва всеобщо опустошение.
След няколко столетия Венера смущава планетата Марс и променя орбитата й. Първото приближаване на Марс към Земята предизвиква ужасни земетресения. По него време половината от планината, западно от Ерусалим, се откъсва и се срутва. Към небето се устремява огнен стълб. Сградите се рушат и много хора погиват.
Марс се приближава още два пъти до Земята — в 721 и 687 г. пр. Хр. Тогава разрушенията сякаш са по-малко, но при втората злополучна среща 185 хиляди войници на Сенахирим, разположени на бивак край Ерусалим, по удивителен начин са изгорени живи, а земната ос се накланя с 10 градуса. Оттогава Марс спечелва мрачната си слава на планета на войната. По-късно двете планети най-сетне се кротват и се установяват на близки до днешните си орбити около Слънцето.
По-голямата част от данните, използвани от Великовски в подкрепа на хипотезата му, са почерпени от древни писмени източници, грижовно цитирани в бележки под линия. Този факт особено вбесява консервативните академични среди. Класическият пример за насмешка е, че Великовски се позовава дори на слухове, макар да произлизат от мастити автори: „В откъс от съчиненията на Плиний, който не се е запазил, се споменавало нещо за комети, родени от планети“?! Платон пък не бил създал легендата на Атлантида, а просто я възкресил, след като загадъчният континент потънал при първото пагубно приближаване на Венера към Земята.
— Около 2000 космически обекта с диаметър 1 км
— Около 10 000 обекта с диаметър 500 м
— Около 300 000 обекта с диаметър 100 м
— Около 150 млн. обекта с диаметър 10 м
Евентуален сблъсък на Земята с космически обект с диаметър около 1 км ще предизвика глобална катастрофа, при която ще бъде изтрито от лицето на планетата една четвърт от човечеството. Дали това събитие вече се е случвало? Сигурно е само, че на 10 август 1972 г. Земята се размина „на косъм“ с огромен болид и поне това поколение имаше късмет.
Днес привържениците на Великовски продължават да се множат. А любопитно е, че повечето от отявлените му критици никога не са чели книгите му! Те по принцип са против нахлуването на някакъв си медик, специалист по психоанализа, в дебрите на астрофизиката, геологията и генезиса на вселената.
17 декември 1950 г. Днес се запознах с д-р Великовски. Много приятен човек — широко скроена славянска душа, надарена с пъргав еврейски ум. Дълго си говорихме. Намекнах му за многобройните опити на баща ми (без да го споменавам по име, разбира се!) да унищожи Земята и във вид на хипотеза, върху която отдавна работя, му изложих пъкления механизъм на Хогбеновия замисъл, който е много близък до неговата теория, макар че не венера и Марс са главните изпълнители. Всъщност баща ми няколко пъти се проваля само защото си поставя задачата с помощта на космически катаклизми да унищожи животинския свят на Земята без да засегне скъпоценните от негова гледна точка растения. Все пак трябва да призная, че веднъж почти успява, когато затрива динозаврите.