16. Тайнства Соломонови
Има една друга история, която не е класически артефакт за щуротиите на стария Хогбен на Земята, но е много показателна за ролята на това семейство в човешката история. Не знам дали съм споменал досега, че Хък има чичо. Братът на стария Хогбен полинезийският шаман Пакеекее от остров Нуку Хива е най-светлата личност в семейството, която много ме уважава и дори, бих казал, ме почита. Но да карам по ред.
Храмът Господен
Ето какво можем да прочетем в Трета книга Царства (6:1) на Библията: „В четиристотин и осемдесетата година след излизане на Израелевите синове от Египетската земя, в четвъртата година на Соломоновото царуване над Израеля, в медец зиф, който е вторият месец, Соломон почна да гради храм Господу.“ Ако главната роля в Стария Завет по божията воля (разбирай прищевките на стария Хогбен!) е поверена на Мойсей, то водещата поддържаща роля по право е отредена на цар Соломон (968–928 г. пр. Хр.).
Именно на неговата грандиозна строителна програма е посветена почти цялата библейска Трета книга Царства, а пословичната му мъдрост е увековечена в знаменитите Притчи Соломонови, Еклисиаст, Песен на песните и Премъдрост Соломонова. Цар Соломон съгражда първия Храм Господен, изпълнявайки повелята на баща си Давид. До тогава евреите отдават почит на Бога в оброчища. Строителството на храма продължава седем години — от 964 до 958 г. пр. Хр. Паралелно с него Соломон строи и два двореца — за себе си и за първата си съпруга — дъщеря на египетския фараон. Второто начинание трябва да е било доста по-пищно, защото му отнема 13 години.
Царските градежи не само създават работа на хиляди строители, каменоделци, дърводелци, златари, бижутери, тапицери, зографи, корабници, моряци и керванджии от Израел и всички съседни страни, но бая увеличават данъците и на практика привличат вниманието на целия античен свят. Любопитно е, че в строителството се прилагат някои технологии, които и до ден днешен си остават загадка. Екзотични материали и скъпоценности се стичат към Ерусалим от царства, които все още не са окончателно идентифицирани. Цар Соломон дори се изхитрява да ползва услугите на неземни, езотерични и отвъдни сили и впряга в работа даже членове от свитата на самия Господ Бог.
Според специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч ето как изглежда първата десятка на най-прочутите мистериозни атрибути и деяния на цар Соломон:
| 1. | Пръстенът на цар Соломон |
| 2. | Демоните-слуги на цар Соломон |
| 3. | Плаването до Офир на соломоновите корабници |
| 4. | Рудниците на цар Соломон |
| 5. | Даровете за Савската царица „вън от онова, което цар Соломон и подари с ръцете си“ |
| 6. | Първият Храм Господен |
| 7. | Домът на сина Давидов |
| 8. | Конюшните на цар Соломон |
| 9. | 700-те жени и 300-та наложници на Соломон |
| 10. | Мъдростта на цар Соломон |
Пръстенът на цар Соломон
Случило се така, че докато майсторите на цар Соломон градели Храма Господен, демонът Орниас всеки ден по залез слънце слизал при тях от небето, отмъквал половината от заплатата на сина на главния майстор и смучел кръвта на бедното момче през палеца на дясната му ръка. Един ден Соломон съзрял изнемощялото хлапе и се поинтересувал да не е болно. Когато узнал причината за слабостта му, царят се разгневил и отправил молитва към Господаря на Множеството небесни светила да му доведе демона.
Архангел Михаил се отзовал на молбата му и донесъл на цар Соломон един пръстен, на който било гравирано Неизказано Великото име във вид на пет преплетени една в друга букви А, сиреч пентаграма. Хлапето било инструктирано и нататък работата тръгнала по мед и масло.
Когато при залез слънце Орниас се появил, момчето хвърлило пръстена в гърдите на демона и му заповядало в името на Господ Бог да се яви пред царя. Орниас твърде добре познавал силата на пръстена и смирено изпълнил повелята. Щом се появил пред Соломон, царят тутакси го изпратил да дяла камъните за строежа на Храма Господен, докарани от Арабия по море. Ето как се обяснява загадъчният текст в Трета книга Царства (6:7): „Когато се градеше храмът, за градеж се употребяваха дялани камъни; ни чук, ни тесла, нито друго някакво желязно оръдие се чуваше в храма при градежа му.“