Хюлтин направи пауза и погледна бележките си.
— Ще разпределя задачите така: в отсъствието на Нюберг, Чавес се заема с подземния свят, заедно със стокхолмската полиция. Холм се връща във Векшьо и в компанията на Вреде проверява приятелски кръгове и контакти в столицата. Нурландер ще посети магазина за дартс и Съюза на състезателите, а по-късно с различни помощници ще провери хотели и апартаменти под наем около петнадесети февруари. Йелм и Сьодерстет трябва да намерят Хедман и Винге. Не забравяйте, че цялата полиция е на ваше разположение. И избягвайте, както обикновено, контактите с пресата и разузнаването. Часът е дванадесет на двадесет и девети май. Точно преди два месеца Йоран Андершон започна серията си от убийства. Нека да се погрижим броят на жертвите да остане пет, а случаят да не продължи повече от два месеца.
Шещин Холм се върна във Векшьо и както Хюлтин заръча, посети Юнас Вреде. Той малко се изнерви, когато я видя да влиза през вратата; вярваше, че греховете му от бездействието в случая Трепльов ще останат само спомен. Но ето че отново трябваше да прекара още ден под сянката на крилете им.
Холм откри доста бързо, че приятелският кръг на Йоран Андершон по принцип се ограничаваше до клуба за дартс. Със сигурност беше звездата в него, но дори и там никой не се похвали, че му е бил приятел. И никой нямаше представа за връзките му в Стокхолм.
Върнаха се при Лена Лундберг, но не посмяха „да я попритиснат“. Беше им ясно, че тя нищо не знаеше.
Контактите със столичния подземен свят не донесоха успех на Хорхе Чавес. Както се очакваше, никой не разпозна физиономията на Йоран Андершон. Струваше му се, че е получил най-шибаната задача.
Така мислеше и Вито Нурландер за своята. В магазина за дартс трябваше да търси Андершон в компютърния регистър. Продавачът се сети за дългите върхове, но нищо повече. Винаги беше поръчвал стрелите си по пощата. В Съюза на състезателите по дартс също не го познаваха, откриха го само в някои местни смоландски списъци, като оглавяваше всичките. Учудиха се, че като че ли никога не се беше състезавал извън Смоланд, макар и няколко пъти да беше побеждавал играчи от националния отбор. Нурландер прекара остатъка от деня с цяла плеяда асистенти от Националната и стокхолмската полиция. Заедно обиколиха всички хотели в града, прегледаха обявите за имоти под наем в броевете на сутрешните вестници и на „Жълти страници“ преди петнадесети февруари и след това. В хотелите нищо не откриха, но някои от наемодателите на апартаментите като че разпознаха в телефонен разговор неясното описание на Йоран Андершон. Оказа се обаче, виждайки снимката му, че всички са сгрешили. Нурландер и екипът му продължаваха упорито да търсят.
Под директната заповед на Хюлтин стокхолмската полиция обиколи работните места и домовете на жертвите и показа снимките на колегите, семействата, съседите. Същото направи и гьотеборгската заради убийството на Улф Акселсон. Никой не беше виждал Йоран Андершон.
Сьодерстет и Йелм се затрудниха в опитите да открият двамата безследно изчезнали членове на управителния съвет на Сюдбанкен от 1990-а.
Арто Сьодерстет посети фирмата на Улф Рубен Винге Урбо Инвест и дома му в Йостермалм. Никой не се бе впечатлил особено от отсъствието му; вероятно поведението му беше такова: да потъва вдън земя за няколко дни и да се появява, като че нищо не се е случило. Разполага с достатъчно финансови средства, за да си позволи подобна екстравагантност, както се беше изразил проницателен служител. Сьодерстет пообиколи и архипелага до впечатляващото местенце за летни забавления на Винге на остров Вермдьо, но откри имота зазимен. Така и не стигна по-далеч.
На Пол Йелм се беше паднал другият изчезнал бивш ръководител, Ларш-Ерик Хедман. Той представлявал Профсъюза на професионалните служители в управлението на Сюдбанкен в годините от 1986-а до 1990-а. По това време бил и главен преговарящ на профсъюза, с амбициите да го оглави; имал семейство, две деца и изискан апартамент във Васастан[1]. Сега живееше сам в двустаен апартамент в Бандхаген[2], изхвърлен от профсъюза и от всички управителни съвети. В началото на деветдесетте успял да съчетае тежкия алкохолизъм с работата и накарал всички да си затворят очите, но след безобразно поведение в редица обществени прояви, търпението на колегите му се изчерпало и Хедман се озовал на улицата. Със съдействието на социалните в Бандхаген Йелм откри Хедман на пейка в парка пред „Сюстемет“[3] и насила го натика в мърлявия апартамент. Там изчака полицаите, получили съмнителното удоволствие да пазят Ларш-Ерик Хедман здрав и читав. Една по дефиниция невъзможна задача.