Хюлтин изчезна.
Йелм седна в колата и зачака притеснен. Сьодерстет се приближи с волвото и спря пред него. Телефоните им звъннаха. И двамата отговориха.
— Окей, конферентна връзка — беше шефът. — Шещин е на линия.
— Ало — обади се Шещин Холм от Алготсмола. — Току-що проведох задълбочен разговор с Лена Лундберг. Вярно е, че през последните три месеца се е срещала с Андершон от време на време. Наистина ме е заблудила. Казал й е, че имал да върши нещо много важно, само това. После щял да се прибере вкъщи и всичко да бъде както преди. Подозрението ви, че не е посмяла да му разкрие за бременността, се оправда.
— Давай по същество — смъмри я Хюлтин.
— Не мога да пропусна някои подробности. Братът на Лена живее в Стокхолм. Последния път, когато им бил на гости, само няколко седмици преди инцидента в банката, разказал по някакъв повод за сестрата на свой колега, която работела в Америка и можела да поддържа апартамента си, без да го дава под наем. Лена се сети за това. Не си спомни името на сестрата, въпреки че брат й го беше споменал, но апартаментът се намирал някъде във Фития; обади се на брат си, за да й каже името: Анна Вилиамсон. Вие сте на ход от тук нататък.
— Браво — похвали я шефът.
— Как е тя? — попита Йелм.
— Току-що започна да навързва нещата. Не се чувства добре.
— До скоро — каза полицаят.
— Пази се — отвърна тя и изчезна.
— Там ли сте? — попита Хюлтин. — Затворете, а аз ще проверя адреса.
Седяха в прегръдката на металния корпус на автомобилите. Телефонът на Йелм звънна. Но не и на Сьодерстет — видя през прозореца. Май не беше Хюлтин.
— Най-сетне — чу Чавес в ухото си. — Откраднаха ми телефона, ако искаш, вярвай. Върна ми го един наркоман. Какво става?
— Действаме — каза Йелм. — Къде си?
— „Сергелс тори“.[4] Имах шибан ден. Не вярвах, че столичният подземен свят е толкова… голям.
— Затвори, ще ти се обадя след няколко секунди. Хюлтин проверява един адрес в момента. Йоран Андершон.
— Мамка му — изпсува Чавес и затвори.
Последва незабавно позвъняване. Йелм видя Сьодерстет да вдига слушалката като него.
— Ало — беше Хюлтин. — Апартаментът на Анна Вилиамсон се намира на „Фитиявеген“ 11, на четвъртия етаж.
Йелм се изсмя високо.
— Какво има? — подразни се шефът.
— Играта на съвпадения — отговори Йелм и запали колата. — Старият ми полицейски участък е в съседната врата.
Тръгнаха заедно към „Сергелс тори“, откъдето взеха Чавес. Той скочи в маздата на Йелм и бързо научи последните новини.
— Как звучеше? — попита Хорхе, когато стигнаха до шосето за Есинген.
— Неприятно проницателен — отвърна Йелм. — Като че бе изключено да е убиецът.
Опита се да проследи хронологията. Ако следата отговаряше на истината, то Йоран Андершон беше живял в съседство с полицията във Фития, кроейки пъкления си план. Беше излизал и влизал под носа му и навярно често се бяха разминавали през февруари и март. Чудеше се дали апартаментът му се вижда от стария му офис. Андершон беше тръгнал за Дандерюд, за да извърши първото си убийство, точно преди Йелм, на свой ред, да се отправи към Службата за имигранти, за да освободи заложниците. И докато Грундстрьом и Мортенсон въртяха полицая на шиш, убиецът се беше разправил с втората жертва, на „Страндвеген“.
Какво беше казал? Натрупаните съвпадения вече не говорят за случайност, а за съдба. Границата между двете е толкова неуловима, но прекрачиш ли я, няма връщане назад.
На Пол Йелм му се струваше, че приближава границата.
Въпреки че спряха на паркинга на участъка, никой не се сети да потърси съдействието на колегите там.
Влязоха през съседната врата, изкачиха се до четвъртия етаж и се събраха пред апартамента с табелка „Вилиамсон“. В блока беше съвсем тихо. Хюлтин натисна звънеца. Никой не отвори. Не се чу нито звук отвътре. Шефът звънна отново. И пак никаква реакция. Изчакаха няколко минути. После Йелм ритна вратата.
Нахлуха с вдигнати оръжия. Маломерният двустаен беше празен. Спалнята беше опъната, само няколко плюшени играчки се мяркаха до възглавниците. По стените висяха плакати, типични за момичешка стая. Чавес се наведе и погледна под леглото. Издърпа навит дюшек, приличащ на руло, с одеяло за пълнеж. Имаше и куфар, произведен в Русия. В него бяха затворени десетина пачки от по петстотин крони.
Всекидневната изглеждаше точно толкова подредена, колкото и спалнята. Само един от розовеещите плакати беше малко смачкан. По нищо не личеше, че някой бе живял тук повече от три месеца, беше толкова чисто. На плота в кухнята лежеше измита тенджера. Дъното й беше влажно. Кухненската маса беше с чекмедже. Хюлтин го издърпа.