— Полиция, доколкото разбирам? — каза Лиса Хегерблад. — Мислех, че вече съм…
— Разполагаме с много малко време — прекъсна я Йелм и се промъкна през вратата. Дори не си даде сметка дали се извини, че въобще не се представи.
Апартаментът на Лиса Хегерблад беше просторен: три големи стаи с високи тавани. Обзавеждането беше от най-модерното в края на осемдесетте: черно-бяло, стоманени орнаменти, наклонени ъгли, асиметричност, леко чувство за студенина. Като че времето беше застинало след годините на разкош.
— Вие сте личен секретар на Алф Рубен Винге — започна Навес. — Естествено, че знаете много повече, отколкото разказахте. Напълно разбираме, че не бихте могли да разкриете всичко пред останалите в офиса. Но сега животът на директор Винге е заложен на карта, казвам ви го съвсем директно. След няколко часа ще бъде убит.
— О! — възкликна секретарката. Вероятно това беше начинът й да изрази дълбокия си потрес. — Но побелялото ченге не каза нищо такова.
— Побелялото ченге не знаеше за това тогава — поясни Чавес, — но това с черната коса го знае сега. Нещата загрубяха — не можа да се сдържи да не добави.
— Хайде — подкани я Йелм. — Говори с фински акцент, казва се Аня, с руса коса на черта; с нея Алф Рубен Винге свива любовно гнездо няколко дни в месеца. Коя е тя?
— Не знам — отговори Лиса Хегерблад. — Всичко, което казвате, е вярно. Често вдигам телефона, когато звъни, но незабавно я свързвам с Алф Рубен. Дори не съм й насрочвала среща с него, иначе това е мое задължение. Говорихте ли с Юханес?
— Юханес Лунд от Есинген? Той не знае нищо — отговори Чавес.
Лиса Хегерблад се засмя.
— Ясно, ясно — каза тя. — Тъй като предпочитам Алф Рубен за шеф пред Юханес, най-добре е да ви разкажа. Алф Рубен Винге и Юханес Лунд са като баща и син. Вече го е избрал за наследник и му е завещал фирмата. Ако Алф Рубен умре, Юханес ще заеме поста му и тогава вероятно всички ще си тръгнем за сметка на по-свежи сили.
— Знаете ли дали Лунд някога е срещал Аня?
— Убедена съм. Често са на бизнес вечери с придружителка, различна от законната им съпруга.
Чавес мигом се обади на Хюлтин.
— Слушам? — отговори шефът.
— Къде сте? — попита латиноамериканецът.
— Връщаме се при съпругата на „Нарвавеген“, за да я поразпитаме за приятелите. Точно сега сме в… — в слушалката се разнесе пращене — … тунела под Фредхел. Чуваш ли ме?
— Слабо. Обърнете възможно най-бързо и се върнете при Лунд. Той ще наследи Урбо Инвест, повтарям: Юханес Лунд ще наследи Урбо Инвест, ако Алф Рубен Винге умре. Има причина да мълчи за Аня. Най-вероятно знае коя е.
— Добре — изпращя гласът на Хюлтин. — Мисля, че горе-долу разбрах. Връщаме се в Стура Есинген.
Хюлтин затвори точно когато колата излезе от тунела. Потърси Сьодерстет по радиостанцията, караше няколко коли зад него. Обърнаха, минаха отново през тунела и излязоха на моста „Фредхел“ към Лила Есинген. Няколко смелчаци се къпеха до скалите в залива, където залязващото слънце оцветяваше вълните в червено.
Красотата на Меларен се изплъзна под носа им. Въпреки че преди няколко минути бяха излезли от тунела, имаха чувството, че все още са в него. В края му мъждукаше светлина, наречена Йоран Андершон, която се закриваше от друга — Юханес Лунд. В колата си Сьодерстет се опитваше с всички сили да следва бясно шофиращия Хюлтин.
Лунд седеше в хамака до водата и пушеше. Гащеризонът висеше на края на хамака, който леко се полюшваше, докато кълбетата дим спокойно се виеха над него.
Хюлтин сграбчи хамака и го откъсна в единия край. Юханес Лунд се озова на тревата със зелени петна по лактите на бялата риза. Когато видя полицаите, не обели и дума, само стана. Сега погледът му беше различен. Беше готов да брани наследството си със зъби и нокти.
— Да побързаме — Хюлтин остана равнодушен. — Аня?
— Както вече ви казах, не знам…
— Ако Винге умре, ще те обвиня в съучастничество — премина на „ти“ Хюлтин. — Това е и последната ти възможност да говориш. После ще те арестуваме и ще те откараме в полицията.
— Нямате никакъв шанс да ми повдигнете обвинение — остана спокоен Лунд. Огледа озеленените си лакти. — Нямам представа коя е тази Аня. И ако все пак съм я виждал, то никой не ми я е представил.
— Сигурен ли си, че искаш усложнения? — запита хладно Хюлтин.
— Защо не? — нахалстваше Лунд. — Отведете ме в полицията, хайде. Ще ме пуснете след час. А дотогава почитаемият Алф Рубен Винге ще умре. Аз нямам нищо общо.
— Не ме разбра — каза Хюлтин и с неочаквано движение разби с челото си дясната му вежда. — Да те откараме в полицията, е лесно. Трудното едва сега започва.