Юханес Лунд се втренчи с изненада в окървавената си длан, с която докосна главата си.
— Господи — простена той. — Жена ми и децата гледат през прозореца.
— Ще им разиграем истинско шоу, ако не изплюеш на секундата цялото име на Аня.
— Мислех, че полицейското насилие го има само във вестниците — каза Лунд и получи още едно доказателство, че греши.
Лежеше превит на земята и дишаше тежко.
Хюлтин се наведе над него и заговори спокойно:
— Рискуваме прекалено, ако пипаме с копринените ръкавици. В близките часове имаме шанс да заловим най-опасния сериен убиец в Швеция от десетилетия. Иначе ще се измъкне от клопката. Днес открихме кого възнамерява да убие. Утре няма да ни се удаде такава възможност. И както се досещаш, нямам намерение да позволя на кариеристичните ти планове да спасят този нещастник. Разбирам, че го възприемаш като дошло от небето средство, което ще ти помогне да застанеш начело на Урбо Инвест. Дори и това ми е ясно. Но ако не изпееш всичко, което знаеш за Аня, здравата ще си изпатиш. Нещата са толкова прости.
— Има финландска фамилия — пръхтеше Лунд. — Паркила, Парика, Парлийка. Нещо такова. Живее в Сьодермалм. Това е всичко, което знам.
— Нейният дом ли е любовното гнездо?
— Нямам и най-малка представа, кълна се!
— Никакви групови сексоргии, в които да сте участвали ти и твоите случайни познати? — попита Хюлтин.
— За бога! — стенеше Лунд.
— Проститутка ли е? Компаньонка?
— Не. Не мисля. Не прилича на такава. Съвсем друг тип е. Малко срамежлива.
— Благодаря за отзивчивостта ви — Хюлтин премина отново на „вие“ и стана. — Ако се окаже, че по един или друг начин сте ни излъгали или сте премълчали нещо, ще се върнем обратно, за да поразкрасим разговора. Нещо да допълните или да промените в казаното?
— Дано адът за ченгета да е достатъчно голям, за да побере вас двамата.
— Претъпкан е — отвърна Хюлтин и се отдалечи. — Паркила, Парика, Парлийка — обърна се към Сьодерстет, докато вървяха към колите. — Кое е най-вероятното?
— Паркила и Парика са имена — поясни Сьодерстет. — Парлийка, едва ли.
— Провери Аня Паркила и Аня Парика в Сьодермалм — нареди шефът. — А после и всички останали с тези фамилии в цялата Стокхолмска област.
Сьодерстет набра справки. На „Бундегатан“ в Сьодермалм живееше Аня Парика. Аня Паркила не съществуваше. Откри още шестима с фамилия Парика на прилично разстояние: трима в района с телефонен код 08, двама с 018 и един с 0175. Сьодерстет направо драскаше в бележника си.
— На кое населено място отговаря код нула сто седемдесет и пет?
— Халставик-Римбо — отговори операторът и му даде последния от гореизброените адреси в Римбо.
— Благодаря — Сьодерстет затвори и набра номера на Аня Парика от улица „Бундегатан“. Никой не вдигна.
— Аня Парика — обърна се ченгето към шефа си, който го чакаше вън от колата. — „Бундегатан“ петдесет и три. Не отговаря.
— Ще отида там — реши Хюлтин и скочи в колата. — Колко са всичките? — извика през отворения прозорец, докато излизаше на заден ход от двора на Юханес Лунд.
— Шестима Парика. Трима в Стокхолм и областта, двама в Упсала и един в Халставик-Римбо.
— Провери дали стокхолмчаните са роднини. Чавес и Йелм да проверят останалите. И без това вече се намират на север.
Сьодерстет се свърза с Чавес:
— Казва се Аня Парика: П-а-р-и-к-а. Живее в Сьодермалм. Вероятно се е преселила. Хюлтин е на път. Вие къде сте?
— Чакаме до стадиона. Гризачите[5] биха синьо-белите[6], колкото и да е странно. Стотици футболни хулигани, плачещи за белезници, се точат покрай колата.
Сьодерстет им продиктува номерата с 018 и 0175.
— Проверете дали са роднини на Аня. В най-лошия случай трябва да се завлечете там.
— Къде се намира това нула сто седемдесет и пет?
— Римбо — отговори Сьодерстет. — Имам адресите. Обадете се, ако се заинатят да ви ги кажат.
Сьодерстет затвори и започна да проверява трите номера с код 08. Двата бяха в Шерхолмен[7]. Толкова по-добре, намираше се съвсем близо, но третият беше в Хеселбю.
Тези в Шерхолмен се оказаха братя, преместили се наскоро от Тамерфорш, и не познаваха никаква Аня Парика.
— Освен лелята на баща ни в Йостерботен[8] — каза единият от братята на фински. — Тя е на деветдесет и три, глуха, сляпа и дяволски свежа. Може би търсите нея.
Сьодерстет прекъсна разговора и позвъни в Хеселбю. Ирен Парика от Хеселбю Виластад[9] се оказа по-голямата сестра на Аня.
— На колко години е тя? — попита Сьодерстет на шведски.
— Двадесет — отвърна Ирен Парика. — Учи икономика в университета. Боже, да не й се е случило нещо?